Няколко опасни тези на левите за войната в Украйна

Прави впечатление оглушителното мълчание на европейските леви интелектуални среди по повод войната в Украйна. Точно те обикновено са доста шумни и имат мнение по всеки въпрос. Но към днешна дата от техните среди излизат предимно плахи декларации, че наистина Путин е виновен, но...

Още не е ясно, какво ще се развие от това „но...”. Най-вероятно левите засега са притихнали, тъй като са по природа доктринери. Докато не оформят доктрина – мълчат. В добрия случай това доктринерство ги прави дисциплинирани мислители. В лошия случай ги прави тромави, вдървени (да си спомним старото френско определение за левичарското говорене като „langue de bois“) и твърде често ги води доста далеч от истината.

Оформя ли се нова лява доктрина?

Лява доктрина по повод войната още няма, но вече има признаци, че теоретизирането може да тръгне в обезпокояваща посока. Съдя за това на основата на мои разговори от последните дни с европейски левичари, както и на основата на някои значими (макар останали без силен отглас) публикации, вкл. „Петицията за мир и солидарност” на емблематични български левичари.

Европейските левичари, с които говорих, предимно мънкаха разнопосочно, но някои теми се повтаряха при всички. Интересното е, че тези теми се отнасят не до причините за войната (няма го рефренът „украинците сами са си виновни”), нито до самата война. Иде реч предимно за следвоенното положение, а там като че се очертават няколко основни теми. Оспорвам ги отсега, преди да са се вдървили в доктрина.

Кои са основните теми?

Първа тема: „Украйна е чутовно корумпирана страна и ще зарази Европа със своята корупция, както го прави Русия”.

Украйна преди войната наистина бе пословично и гротескно корумпирана. След нея, обаче, ще действат два нови фактора. Украйна ще трябва да бъде строена наново и това може да стане само с европейски пари. А това дава на пропагандЕвропа възможността да не допусне възраждането на корупцията като начин на живот. Освен това основните корумпирани олигарси бяха свързани с Русия, а това след войната едва ли ще бъде възможно да се повтори.

Втора тема: „В украинския политически живот все пак има нацисти, които може да избуят след края на войната”.

Да, все пак има, както ги има навсякъде из Европа. Не, не знаем, дали ще избуят след войната. Ако се съди по изборните им резултати след 2014 година, тяхното електорално влияние е спаднало петкратно.

Трета тема: „По време на война всички лъжат и всичко е пропаганда; и няма гаранция, че след войната медийното положение в Украйна няма да е като руското”.

Това е откровена смехория. Погледнете руските медии. После погледнете украинските. Веднага става ясно, дори по време на война, кой лъже и кой не лъже. Руските лъжат непрестанно и за всичко. Украинските – не. Повтарят „опорки”, не казват всичко. Но в онова, което казват, не лъжат. Затова още в първия ден на войната украинската гледна точка смачка руската пропаганда в целия цивилизован свят.

Четвърта тема: „Като следствие на войната Европа ще се милитаризира”.

Никога не съм бил сигурен, какво точно имат предвид левичарите с термина „милитаризира”. Но ако става дума за това ЕС да придобие адекватен отбранителен капацитет, аз съм съвършено „за”, както са и всички народи от Балтийско до Черно море. След като най-накрая разбрахме, че Путин означава война, фронтовите държави искаме адекватна защита. За „милитаризиране” ми обясняваха леви интелектуалци, живеещи на запад от Виена, т.е. доста далеч от руската опасност. Едва ли щяха да мислят така, ако живееха в Краков или Кишинев.

Пета тема: „В Европа се надига омраза, която в бъдеще може да „канселира” всички руснаци; и вече „канселира” най-видните им културни дейци, вкл. отдавна починалите”.

Това е пак глупост. В Европа се надига солидарност с жертвите. Никой не „канселира” руската култура. Но затова пък, след като Путин също повдигна тази тема, можем да я смятаме за обезвредена. Едва ли някой оттук нататък би поел риск да бъде обвинен, че повтаря опорките на руския диктатор.

На фона на западните левичари добре стоят българските с тяхната „Петиция за мир и солидарност”. В този текст всичко си е на мястото, включително настояването за още по-строги санкции срещу Русия. Но и тук лъсва една опасна теза, която може да стане част от бъдещата лява доктрина по повод на войната. Вижте тази теза: „Намираме ескалацията на насилието не за изключение, а за закономерност в рамките на империалистическия капитализъм на Русия, САЩ и други членки на НАТО”.

Една огромна разлика

Поставянето на равна нога на Кремъл и Вашингтон е стар похват на европейските леви и никога не е бил верен. Няма как да има каквато и да е съществена прилика между съветската система, респективно Путиновата фашистка система от една страна, и либералната демокрация - от друга. Няма да навлизам в тази тема, по която са изписани стотици хиляди страници. Само ще посоча основната отлика: „на Запад” е изградена система, която окуражава воденето на независим живот; в Русия главната цел на системата е да не допусне не само воденето на независим живот, но и мисленето на независими мисли.

Добре е левите, докато си изработват доктрината за бъдещето на Европа след войната, да не вървят по такива криви пътеки. След Втората световна война европейската левица нееднократно е показвала, че може да бъде полезна. Сега, гледайки напред към времето след Втората украинска война, е време да го направи отново.

* Този коментар изразя личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

*****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: