Да си поиграем на врагове

В безконфликтни времена вицовете на етническа основа не са голямо зло. Те функционират чрез деформиращи обобщения от сорта на "французите са арогантни, германците чинопочитателни, англичаните ексцентрични". Лошото е, че хуморът залинява тъкмо когато е най-нужен - в ситуации като сегашната, когато нервите са изцяло опънати.

След потъването на кораба "Коста Конкордия" един германски журналист оплю италианския капитан, а покрай него и италианците изобщо, заявявайки, че подобно нещо не можело да се случи на германски или британски капитан. Тогава се оплака не само италианският посланик в Берлин. Семейният вестник на Берлускони "Джорнале" писа, че нацията, която е отговорна за Освиенцим, е по-добре да си затваря устата. Силен удар под пояса.

Жилавият нацистки стереотип

Ала това не беше изолирано мнение. Тонът на обществения дебат в Гърция е много по-остър от онзи в Италия. Гърците говорят за канцлерката Меркел, шаржирана напоследък в печата изключително в нацистка униформа, че се стремяла с финансово-икономически средства към "Четвъртия райх". Подобни приказки се носеха по-рано предимно от Франция и Англия. Можем да си представим какво щеше да се говори за германците, ако Париж и Лондон бяха на гръцкото дередже.

Гръцкият журналист Димитрис Маркопулос моли за разбиране за раздразненото настроение на сънародниците си. "Ние си въобразявахме, че сме на страната на победителите във Втората световна война, а излезе, че сега в началото на 21 век сме доминирани финансово от онези, които изгубиха войната - германците", казва той пред швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг". На всичкото отгоре ръководителят на Тройката за Гърция също е германец и в Атина веднага го щампосаха като "гаулайтер". Германската жълта преса реагира впрочем на същото ниво. Взаимната размяна на обидни стереотипи създава една грозна европейска панорама.

Образът на врага сплотява съответната общност и отклонява вниманието от собствените й недостатъци и провали. Стереотипите опростяват нещата, а когато в тях има и агресивна грубост помагат за изпускане на натрупания гняв. Това не учудва в социално-психологически план. Удивително е обаче колко бързо се пръкват нацистките сравнения по адрес на германците.

Тези сравнения се използват толкова много, защото предоставят на критиците на Германия възможно най-поразяващото оръжие. Те показват колко дълбоко се е врязал споменът за престъпния Хитлеров режим в съзнанието на европейските народи - както впрочем и в съзнанието на самите германци. Същевременно трябва да се каже, че стигащата понякога до омраза враждебност към германците черпи и от по-стари исторически пластове, стигащи поне до 19 век.

Сплотена Европа ли?

Много от натрупаната неприязън е свързана с победата на Германия срещу Франция през 1871, последвалото Обединение на Германия и въздигането на разпокъсаната дотогава "закъсняла" нация до кръга на европейските велики сили. От друга страна военният триумф намира отражение и в самочувствието на германците. Големият социолог Норберт Елиас е описал в своите трудове как чувството за слабост избива в надменност и как бруталността, оказала се успешна, прераства в буржоазното съзнание в нещо похвално, което заслужава дори литературна възхвала. Обиждането на враговете като "зверове" не е нищо необичайно в германския райх. Англичаните си го връщат пък, наричайки германците "хуни" и "варвари".

Стереотипите, като опростен наглед за "народностния характер", си остават все така коварни и до днес. Удивително е колко бързо изпълзяват те на повърхността по време на криза. Европа е много далеч от всякаква обща идентичност. Освен ако и това не се окаже стереотип.

АГ, НЦЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева