Гърция: в криза ли е или не?

"Гърция в дългова и държавна криза? Причини, последствия и изходи" - въпросителната в мотото на конференцията, организирана от германското Дружество за Югоизточна Европа, излъчваше един направо дързък оптимизъм. Това, че Гърция може би не се намира още в споменатата криза, е впечатление, което не сподели на практика никой от гостите в Берлин.

Униние и тотална деморализация...

Така например новият гръцки вътрешен министър Тасос Гианицис констатира без увъртане: "Със своя отрицателен или минимално положителен стопански растеж, гръцкият пазар не предлага привлекателни перспективи на инвеститорите". Освен това било "напълно нереалистично" да се очаква приход от 50 милиарда евро по линия на държавната приватизационна вълна.

Гианицис предупреждава да не се очакват чудеса от провъзгласения вече за "спасител" в и извън Гърция министър-председател Пападимос. Важното е продължаването на приетите структурни реформи. Утопично е обаче да се очаква от правителството да реши всичко онова, което не е било решено повече от две десетилетия.

Гръцкият вътрешен министър обърна внимание на раздвоението, в което се намира правителството. От една страна то трябва да икономисва тъкмо по отношение на администрацията; от друга страна то се нуждае от чиновниците, за да реформира държавата. След съкращения на заплатите с 30 до 35, в някои случаи дори до 40 процента настроението в бюрократичния апарат било лошо. Според Гианицис: "Цари атмосфера на униние и тотална деморализация".

... и няколко добри новини

Същевременно откъм лявото крило на обществото се усилват исканията за спиране плащанията на кредиторите, които и без туй служели на "интересите на плутокрацията", както се казва в непоправимо старомодния жаргон на гръцката Комунистическа партия. Впрочем твърдението, че по-голямата част от последния помощен транш от 8 милиарда евро така и не стигнала до Атина, е съвсем вярно, но под друг знак.

Само 19 процента от тази сума влиза в гръцката хазна. 23 процента отиват у гръцките притежатели на държавни облигации, например пенсионните фондове. 18 процента се стичат в ЕЦБ, а около 40 процента - в негръцки банки. Така че сметката е съвсем наред, но тя налива вода в мелницата на агитаторите.

Има впрочем и добри новини. Някои гръцки профсъюзи започват да проявяват нетипична гъвкавост. Сключени бяха договори, обвързващи повишенията на заплатите с фирмените печалби. А повече от 80 процента от засегнатите са платили извънредния данък върху недвижимото имущество, въведен още от кабинета Папандреу.