1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гърците да се оправят сами!

1 февруари 2010

Голямата задлъжнялост на Гърция и подправените бюджетни статистики предизвикаха смут на финансовите пазари - еврото пострада. Тъй като обаче сама се докара до ръба на банкрута, Гърция не бива да разчита сега на Европа.

https://p.dw.com/p/LoO8
Гръцкият проблем - заплаха за всички страни в еврозонатаСнимка: picture alliance/Photoshot/BCI

В разгара на "гръцката" криза погледите са насочени към Берлин. Стигне ли се до акция в помощ на Гърция, най-силната икономика в ЕС - германската - би трябвало да поеме най-голямата тежест. В крайна сметка става дума не само за спасяването на Гърция от надвисналия банкрут, но и за отклоняване на опасните последици, които би могло да има това за еврото. Всъщност вредата е видима и сега: от декември насам еврото загуби осем процента от стойността си спрямо долара. За да намалят бюджетния си дефицит, гърците продадоха успешно държавни облигации в размер на милиарди евро. Причината за този успех е ясна: предложените от Атина лихви бяха с четири процента по-високи от тези за германските държавни облигации, което е и препоръчителната стойност за поемане на държавен дълг.

Griechische Flagge
Гърция влезе в еврозоната
с подправени статистики

Последствията от безразборното харчене

Това, разбира се, е добра сделка за инвеститорите и тя със сигурност няма да е последната, защото гръцкият дълг възлиза на 113% от брутния обществен продукт. Тази година Атина ще бъде принудена да трансформира 54 милиарда евро дълг в държавни облигации. Към това се прибавя и покриването на тазгодишния дефицит в държавния бюджет. Тежеста на лихвите може да задуши Гърция.

Гърците харчиха безразборно и сами се докараха до ръба на катастрофата. В същото време останалите страни от еврозоната, а и Европейската централна банка не бяха достатъчно бдителни. Те се предовериха на цифрите, подавани им от Атина. При това гърците влязоха във валутния съюз, подправяйки статистиките си. На всичко отгоре икономиката им продължи да буксува, а с това продължиха и фалшификациите на статистиките. Истината излезе на бял свят в един доста тежък момент в хода на глобалната финансова и икономическа криза.

През миналата години гръцкият бюджетен дефицит беше 12,7% от брутния вътрешен продукт. Позволеното в еврозоната съотношение е максимум три процента. Така че сега държавата може да се спаси от банкрут само, ако затегне яко коланите. Вярно, Атина вече обяви, че намалява драстично разходната част в бюджета, както и социалните осигуровки. Никой обаче не вярва, че правителството ще успее да прокара тези мерки с оглед на очакваното недоволство от страна на хората.

Tresor Querformat
Ако има нужда от помощ, Атина трябва да търси МВФСнимка: picture-alliance/ Okapia KG

Старият трик вече не върви

От въвеждането на еврото досега Германия успя да санира бюджета си и да подобри конкуретноспособността си, макар че това беше болезнено за обикновените хора. Други страни от еврозоната гледат не толкова сериозно на условията за членство във валутния клуб. Гърция е само най-фрапиращият случай в това отношение. Ирландия, Испания, Португалия и Италия натрупаха през последните години значителен държавен дълг. Някои от носещите греди на евро-зданието скърцат заплашително, защото старият трик, с който конкурентоспособността можеше да се подобри чрез обезценяване на националната валута, вече не върви.

Всяка страна трябва да си напише сама домашното. Щом е занемарила задачите си, Атина сега е длъжна да навакса пропуснатото. Ако Гърция все пак получи финансова помощ, към касите на ЕС ръка ще протегнат и останалите клатушкащи се държави в еврозоната. А това би било погрешен сигнал. При положение, че действително се нуждае от помощ, Атина трябва да почука на вратата на МВФ. Това е верният адрес. Опитът да поизцеди останалите държави от еврозоната няма да доведе доникъде.

Автор: К. Завацки, М. Липчева / Редактор: С. Гяуров

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми