Границите на контрола
28 юни 20094 юни 2009 година можеше да бъде един съвсем нормален работен ден в общината на малкото градче Ремзек в германската провинция Баден-Вюртемберг. За един от работещите в отдел "Строежи" обаче нещата се променят коренно след събрание на общинския съвет, на което той е уволнен. Причината - лична кореспонденция по електронната поща от работното място.
Електронният контрол в сива зона
В началото на 2008 година подобни дейности са забранени от кмета на града с официална наредба, която всеки, работещ в общината, трябва да спазва. Възниква обаче въпросът има ли право общинското управление да контролира електронната поща на своите сътрудници и до каква степен е позволена тази мярка?
"Отношението на даден шеф към електронната поща на неговите подчинени е широко понятие и в много сфери е нещо като сива зона. Пълномощниците, отговарящи за защитата на личните данни, дадоха препоръки как да бъдат използвани имейлите на работното място, без да се нарушава правото на неприкосновеност на личната информация", разяснява Ролф Клингбайл, пълномощник за защитата на личните данни в Баден-Вюртемберг.
Според него в наредбата на кмета на Ремзек има някои неясноти, например по отношение на прозрачността. В документа пише, че използването на електронната поща се протоколира от техническия администратор. Според Клингбайл това обаче не е достатъчно прецизно указано: "Когато става дума за протокол от администратора, трябва да се каже как ще изглежда той и под каква форма ще бъдат запазени данните."
Повече прозрачност на работното място
Но не само служителите в отдел "Строежи" на община Ремзек, и заетите в отдел "Личен състав" се опасяват, че работодателят им прихваща и проверява електронната поща. Според пълномощника за защита на личните данни Клингбайл това вече е нарушение:
"Много е важно да се знае, че хората, които работят в управлението на отдели, където е необходимо да има особено голямо доверие между ръководители и подчинени, като например "Личен състав" или пълномощниците, заститаващи служителите от дискриминация на работното място, трябва да бъдат особено закриляни в тяхната кореспонденция."
Често имейлите на хора на подобни позиции съдържат чувствителна лична информация, която не трябва да става достояние на работодателя. В наредбата на кмета на град Ремзек обаче не се споменава изрично, че подобни отдели не подлежат на наредбата за забрана наслужителите за лична кореспонденция от работното място.
Доверие чрез закон?
Подобни еднолични наредби според Клингбайл не са и препоръчителни. Но споразумение между отделите "Личен състав" и "Управителен съвет" е важно да се направи, защото в случая вече става дума за отношение на доверие между работодател и работник.
Според Ролф Клингбайл най-добре би било, ако за проблема със защитата на личните данни в електронната поща се създаде специален закон, в който правата и задълженията на работодателя и служителите да са ясно регламентирани. Ако имаше подобен закон, загубилият работата си чиновник в общината в Ремзек щеше да е наясно какви са точните причини за уволнението му.