Гетата на България

"Проблемът с узаконяването на ромските жилищни имоти съществува още от социализма. Бумът на незаконните постройки обаче настъпи през последните две десетилетия. Днес между 20 и 30 на сто от ромите в България живеят в незаконни жилища. Статистиката обаче е неточна, защото не отчита факта, че през последните години около 200 000 български роми напуснаха страната", казва ромският активист Румян Русинов. Според него, умишленото загърбване на проблема с узаконяването на ромските жилища прави невъзможно благоустрояването на значителни градски територии.

Сбърканата ромска политика

Подобно е и мнението на Антонина Желязкова от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Тя посочва, че досега властите са се опитвали да решат проблема по един доста абсурден начин: те са прогонвали обитателите от незаконните постройки, но след известно време са установявали, че ромите са изградили паянтови жилища някъде другаде. "Това безумие доведе до умножаване и разрастване на съборетините край българските градове. Единственият изход е вкарването в регулация на ромските гета и включването им като квартали в градските планове. Става дума за узаконяване на масивните и годни за обитаване ромски жилища. Така жителите им ще бъдат задължени да си плащат данъците и комуналните сметки. Този извод е валиден за всички ромски гета в България, които успях да обиколя, а те са поне 300 на брой", твърди Желязкова.

Липсата на нормални улици, канализация и дори течаща вода като резултат от проблема с узаконяването води до още по-голямо капсулиране на гетата. Достъпът на здравни и образователни услуги в тях е силно затруднен. "Не е вярно, че ромите не искат да си плащат за това, че живеят нормално", изтъква Русинов и дава следния пример: "Проблемът с прекъсването на електроснабдяването на некоректните длъжници в пловдивското гето Столипиново например бе решен след като бе създадена система за изключване само на тези, които не желаят да плащат. В резултат на това сега жителите на най-голямото гето в България са по-изрядни платци, отколкото райони като софийския комплекс Люлин например."

Ромският активист подчертава, че узаконяването и благоустрояването на българските ромски махали е верният път към интеграцията. "Тя няма как да се случи между неравноправни граждани. Ромите искат да живеят в нормални жилищни условия и да изпращат децата си там, където учат българчетата. Вместо това държавата предпочита да отпуска делегирани бюджети на сегрегираните ромски училища и така да поддържа разделението", твърди Румян Русинов. Според него използването на темата за регулацията на ромските квартали като расистко плашило от страна на партии като ВМРО или Атака е крайно опасно. "Наличието на потенциал за узаконяването на ромските жилища плаши националистите, защото решаването на този проблем им изтегля чергата за политически спекулации и популистко говорене", казва Румян Русинов.

Добри намерения, но само на хартия

Ромският активист подчертава, че по въпроса с ромските жилища България изостава сериозно след страни като Словакия и Унгария. "Те вече проведоха успешни кампании по узаконяването на ромските жилища", изтъква Русинов и допълва: "Всъщност програма за узаконяването на ромските жилища в България съществува вече от цели 14 години. Тя е част от подкрепената от Европейския съюз Декада на ромското включване и от Националния план за действие по ромската интеграция. За съжаление обаче тази програма заедно с предлаганите законови изменения за осъществяването ѝ си остават само на хартия."

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева