Външният министър Щайнмайер е кандидатът на социалдемократите за канцлерския пост догодина

Когато през 2005-та година Франк-Валтер Щайнмайер стана външен министър в кабинета на Ангела Меркел, името му бе почти непознато за повечето германци, докато днес той е сред най-популярните политици. Избирателите му вярват и са съгласни с думите на Шрьодер, казани преди години – че той би могъл да се справи с предизвикателствата на канцлерския пост.

Политическа кариера

Щайнмайер е член на Социалдемократическата партия от 1975-та година. Произходът му е работнически. Първоначално иска да учи архитектура, но в крайна сметка избира правото и политологията.

Политическата му кариера започва в началото на 90-те години, когато е назначен в канцеларията на тогавашния министър-председател на провинция Долна Саксония Герхард Шрьодер. Именно той през 1996-та година го прави държавен секретар, а две години по-късно и пълномощник за тайните служби. Поредният професионален скок е през 1999-та – Щайнмайер става шеф на канцеларията на канцлера.

Довереник на Герхард Шрьодер

Бившият канцлер посочи навремето в интервю, че освен на жена си се доверява без ограничения само на още двама души – на секретарката си и на Франк. След поражението на Шрьодер на изборите през 2005-та година Щайнмайер става външен министър в коалицията, ръководена от християн-демократката Ангела Меркел.

Способностите му на ръководител и посредник са много търсени – например по време на продължителната криза в процеса на европейското обединение след отрицателните референдуми във Франция и в Холандия.

Социално ангажираният външен министър

“Ще трябва да обмислим как да възвърнем на хората чувството, че живеят в общност, която им гарантира трайно благосъстояние и социалната сигурност”, казва Щайнмайер.

В негово лице хората виждат човек, който се отнася сериозно към техните грижи. Той е от рядко срещания тип политици, на които суетата не е присъща. Определян е като съвестен, изпълнен с разбиране и решителност. Така се проявява и когато става дума за военните ангажименти на Германия в Афганистан.

“Не искаме да бъдем окупатори, но все пак става дума за мисия, която трябва да подобри сигурността. Което означава и в случай на нужда, когато нищо друго не би помогнало, войниците да вадят и оръжието.”

Висока оценка получава и подходът на Щайнмайер към неговите консервативни коалиционни партньори от ХДС/ХСС. Самият вицеканцлер определя деловите си отношения с Ангела Меркел като добри:

“Когато казвам “добри отношения”, имам предвид, че можем да се срещнем и на четири очи и да си кажем това, което имаме за казване, запазвайки границата, отвъд която е недопустимо да се преминава. Тази граница, която не бива да се преминава в търсенето на компросиа дори и в една разумна голяма коалиция.”