1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вчера Гърмен, днес Раднево, утре...

Иван Бедров 6 май 2016

Напрежението в Раднево е случаят в Орландовци от миналата година. Орландовци от миналата година е Гърмен от по-предната. Гърмен... Нещата се повтарят. А също и неадекватните реакции, понеже никой не търси трайно решение.

https://p.dw.com/p/1IiwW
Напрежение в Гърмен между представители на ромското и българското население
Снимка: BGNES

Коментар на Иван Бедров:

В Раднево всяка вечер има протести. Българи протестират срещу роми, а специализирани въоръжени сили се опитват да не ги допуснат до циганската махала. Едните скандират „Българи юнаци“, а другите изпращат децата и жените по роднини в други населени места.

Всичко започна след криминален инцидент, при който извършителите бяха роми, а жертвите – българи. След това тълпата решила да си отмъсти. Не на престъпниците – понеже те са в ареста – а на останалите роми в махалата. Хората казват, че са отчаяни, защото очакват поредното престъпление да остане ненаказано като предишните. И защото и този път извършителите са от гетото.

В този сюжет живее България в последните дни. Ще има ли тази вечер отново протест? Ще удържи ли този път полицията тълпата? Ще дойдат ли подкрепления за българите и от други населени места? Медиите задават тези въпроси и предават с приповдигнат патос от мястото на събитието. Етикетът е поставен: етнически конфликт. Страшно е.

Така ще бъде всеки път

Случаят в Раднево е случаят в Орландовци от миналата година. Случаят в Орландовци от миналата година е случаят в Гърмен от по-миналата. Случаят в Гърмен... Тези истории си приличат и по конкретния повод за избухването на напрежението, и по рефлекса на тълпата, и по неадекватното присъствие на местната власт, и по искрената изненада на централната власт. И най-вече – по елементарно повтарящата се медийна и политическа експлоатация.

В Раднево: една група младежи среща друга група младежи. Познавали се, имали нещо общо. Едните нараняват тежко другите и едните се оказват с различен цвят на кожата от другите. Конкретният инцидент запалва стаявания у много от местните хора гняв, породен от липсата на ред и серийна безнаказаност. Излизат на протест. По правило гневът се насочва срещу цялата група – т.е. всички цигани. И всичко може да приключи тук – едни хора недоволстват, кметът ги изслушва, посредничи между тях и другите, законът е наложен и хората получават гаранции, че така ще бъде всеки път.

Тук обаче ще се появи местен политик, който ще призове на „война срещу врага“. Ще го подкрепи евродепутат, който ще се вживее като участник в „битката за защита на българската нация“. Ще се качи техен съпартиец на парламентарната трибуна и ще обяви „война на циганския терор“. Ще се появят дирижираните, неизвестно от кого, футболни агитки. Ще се появят и кафяви сензационни медии, които също ще призоват „На оружие!“.

В това време дежурните разпалвачи ще са мобилизирани на екран, разпределени по двойки – палячовиден националист срещу мутровиден ромски лидер, чиято цел е да подгреят още малко. След няколко дни властта – и централна, и местна - вече е преценила, че градусът се е покачил до необходимото равнище и разтурят седянката. Важно е да се уцели това сечение – трябва да има напрежение, но не чак толкова високо; трябва хората да са възпламенени, за да не задават трезви въпроси; но трябва и да не се стига до крайности, защото следващия път всички ще знаят, че този път не води до решения. Накрая кметът забелязва, че на територията на общината му има незаконно строителство, и цялата патардия оттича в безкрайни административни процедури. Тишина.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov
Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

Защо го правят?

Властта в България, местна или централна, има интерес от повторението на подобни инциденти - поне по две причини: защото в шума никой не иска от нея да решава истински проблеми; и защото от това статукво произлиза и самата тя. За нея е изгодно да има потънали в мизерия, невежество и безредие гета, за да може някоя мутра да контролира територията. После да я продава като пакет на наркоразпространители, сводници или лихвари. Когато дойдат избори, да я продаде в пакет на кандидата. Когато има обществени поръчки, да спечели търга, за да даде работа на избрани от махалата и така да затвори кръга на зависимост. Група безнаказани бандити тормозят и съседите си в гетото, и всички останали извън него. За какво му е на кметът да се опитва да превърне гетото в нормална част от града, след като може да се договори с тарторите „на едно гише“? След като може да подкрепи „въстанието“ на българите и така да си осигури и техните гласове?

Тази схема е изгодна и за палячовидните националисти. Нали и те имат нужда от сцена? Нали и те имат нужда от битка, която да повеждат през месец. На върха на пирамидата от парченцата феодализъм е централната власт. Твърде често тя е избрана с помощта на тази схема. Затова не сме чули правителство, което ясно и на висок глас да каже още в началото, че е фашизъм да преследваш цял етнос заради престъпление на негов представител. И че властта няма да толерира такива действия и призиви. Вместо това централната власт наблюдава огъня докато се разпали и го гаси, когато не угасне от само себе си. Така идват конфликт след конфликт, законите продължават да не се спазват, гетата продължават да са отписани, а тарторите продължават да властват...