1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Войната между роми и нероми

28 септември 2011

Както при сегашните изстъпления срещу ромите в България, сценарият е все един и същ: в началото стои личен спор между роми и нероми - пише Кено Верзек в анализ за сп. "Шпигел" под заглавие "Забравената гражданска война".

https://p.dw.com/p/12iPm
Омразата надделяваСнимка: Fotolia/posterdeluxe

В Източна Европа цари съвременна гражданска война. Правителствата от Чехия до България я омаловажават от години насам, а западната общественост знае малко за нея. Става дума за войната срещу ромите. Срещу тях има протестни походи, самозвани пазители на реда ги тормозят и заплашват, около кварталите, където живеят, се издигат стени, къщите им са опожарявани, прокуждат ги от населените места, в които живеят, понякога са брутално убивани.

Тази война се води кога от паравоенно организирани десни екстремисти или десни терористи, кога от футболни хулигани или просто от ядосани, макар и иначе с чисто съдебно минало, граждани. Властите почти навсякъде са твърде дълго безучастни зрители, накрая силите на реда често предотвратяват само най-лошото. Или пък не успяват да го предотвратят.

В Дивия Изток

Както при сегашните насилствени ексцесии срещу ромите в България, сценарият е най-често един и същ: в началото стои личен, често банален спор между роми и нероми. Става дума за дългове, дребни кражби или просто за обидни думи в пияно състояние. Точните обстоятелства около тези спорове рядко могат да бъдат установени. Често завършват с нанасяне на телесни повреди или дори с убити. В крайна сметка се стига до подобни на погроми изстъпления и самоуправство в измерения, които са несъвместими с предхождалия ги инцидент.

NO FLASH Frankreich fliegt weitere Roma aus
Ромите - изкупителни жертви?Снимка: picture alliance/dpa

Размерите на вездесъщото насилие срещу ромите в Източна Европа, гласи първият извод при търсенето на първопричините, биха могли да бъдат овладяни от съответните държави дори само с последователни действия на силите на реда срещу закононарушенията - било то във връзка с безкрайните кражби на селскостопанските реколти, било срещу организираната престъпност, било срещу самоуправството. Това обаче не се случва. Държавите в региона срещат сериозни проблеми с авторитета си, институциите им са слаби, прогнили и корумпирани. В "Дивия Изток" цари правото на онзи, който разполага с по-добрите връзки и може да предлага повече подкупи.

При тези обстоятелства ромите са крайно подходящи за изкупителни жертви. Те са в най-ниската прослойка, нямат лоби, зле организирани са политически. Расизмът срещу тях е обществен консенсус, легитимиран от голяма част от управляващите елити. Някои наблюдатели вече заговориха за провал на гражданското общество в Източна Европа. Действително много страни от региона изглеждат добре интегрирани в съвременна политическа Европа само на хартия.

Нужна е емпатия!

Ала плетеницата на първопричините за нарастващото насилие срещу ромите в Източна Европа е по-сложна. Общото между всъщност силно различаващите се ромски общности е предимно едно: огромното мнозинство сред тях живее в дълбока бедност и страда от неимоверен, трупан исторически дефицит по отношение на модернизацията. По времето на комунистическите диктатури този дефицит се маскира с формално задължителното образование и наличие на работно място, но не се премахва.

След 1989 г. посткомунистическите правителства оставят ромското население на произвола на съдбата. Обедняването и гетоизацията силно се увеличават. Крайно мизерните условия за живот - неграмотността, липсата на здравна система, безработицата, зависимостта от минималните държавни помощи или пък плъзгането към проституцията и престъпността, са за цели поколения роми единственият валиден модел за съществуване.

Kind im Roma-Slum Shutka
Така започва животът имСнимка: DW

По-нататък, след като се спира на факта, че вместо да се помага конструктивно на ромите, се пилеят милиони за провеждането на проучвания и конференции, Кено Верзек стига до следното заключение:

"Необходима е по-цялостна общоевропейска стратегия, за да се помогне на ромите по места да излязат от тази безпереспективност. При това никой не бива да се отдава на илюзиите за бързи успехи. Иска се с години наред педантична и изискваща много усилия социална работа. Но за да се сложи край на гражданската война срещу ромите в Източна Европа, са нужни и още неща. Преди всичко емпатия. Нещо, което до голяма степен липсва у политическия елит в Източна Европа. Поне в случая с ромите", пише Кено Верзек.

Мълчанието на властите

А в кореспонденция за събитията в България германският журналист Клаус Брил пише следното на страниците на мюнхенския "Зюддойче Цайтунг":

"Консервативният премиер Борисов и президентът Първанов, бивш социалист, призоваха в понеделник в Катуница към разум и спокойствие. Първанов заяви, че етническите конфликти не бива в никакъв случай да доминират по време на току-що откритата предизборна кампания за общинските и президентските избори на 23 октомври."

По-нататък Клаус Брил разказва, че Кирил Рашков и неговите роднини официално били регистрирани като безработни, но живеели в голямо благосъстояние. Забогатяли с производството на нелегален алкохол, а също от джебчийски кражби и проституция. Властите и партиите обаче си мълчали, защото кланът контролирал много избирателски гласове и вероятно чрез подкупи държал под контрол не един и двама съдии, полицаи и данъчни чиновници.

АГ, ШпО, ЗЦ, К. Верзек, К. Брил, В. Шопов, Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми