Великолепие в живота и смъртта: последните часове на Луи XIV

В ранното лято на 1715 френският крал Луи XIV се оплакал от болки в крака. В средата на август раната започнала да гангренясва, а на 1 септември същата година кралят е вече бил мъртъв. През общо 72 години от своя 77-годишен живот Луи е крал на Франция.

Смъртта му предизвикала не само траур. През последните 30 години на неговото управление страната постоянно водела войни, казва историкът Жерар Сабатие, който подробно е проучвал историята на кралските погребения. „Французите е трябвало не само да воюват, но и да плащат за тези войни. Затова новината за смъртта на краля се посрещнала на много места с облекчение", казва Сабатие.

Независимо от болестта си, Кралят Слънце продължавал да изпълнява обичайните царствени ритуали чак до последните дни от живота си. Всяка сутрин, например, се изпълнявал традиционният обичай "lever du roi" – обличането на краля и утринният му тоалет продължавали половин час. В това време той приемал и първите посетители за деня по ред, определен от обществения им ранг. Пръв е бил допускан братът на краля, след това синът му, а после всички останали сановници.

Сециран след смъртта

Още в деня на смъртта му, тялото на Краля Слънце било разделено на три части (торс, сърце и вътрешности), след което трупът е бил балсамиран. След това е поставен в оловен ковчег, а той пък в друг – дъбов ковчег. Крал Филип Хубави е първият френски монарх, който след смъртта си през 1314 година е сециран на три части. Причината е била съвсем прагматична: вместо само едно, е имало три места, на които тленните останки на краля са можели да бъдат съхранявани, за да се превърнат в място за поклонение.

Двойният ковчег на Краля Слънце е бил изложен за поклонение във Версай в продължение на осем дни. Противно на тогавашната традиция, не е бил изработена фигура на починалия. Тази традиция води началото си от римски времена и по-късно е възродена от англичаните. За мъртвите крале е била изработвана сламена кукла, восъчна маска на лицето и восъчна отливка на ръцете. Облечена в съответни дрехи, куклата е била поставяна седнала в леглото, за да „приема" опечалените гости.

Тези кукли са играели изключително важна роля по време на погребалните процесии. Те са били слагани най-отпред на траурната кралска катафалка, която е преминавала по улиците на Париж. Така хората са можели символично да видят своя крал за последен път. Бащата на Краля Слънце, Луи XIII, сложил край на тази традиция, понеже му се струвала езическа.

Кралят е мъртъв, да живее кралят! 

"Смъртта на краля е представлявала ключов момент в общественото възприемане на монархията", твърдят историци. Трупът на Луи XIV е бил облечен в лилави, вместо в черни дрехи. Обяснението е гласяло: макар кралете да умират, те си остават безсмъртни.

В черно са били облечени опечалените, които са идвали специално, за да поръсват с вода главата на починалия крал. Кой какви траурни дрехи е имал право да носи, е било строго регламентирано. Колкото по-издигнат е бил човекът в обществото, толкова по-дълъг е бил шлейфът на пелерината му. Най-високопоставените лица са носели пелерини с шлейфове, дълги по пет метра. Някои от помещенията в замъка Версай са били облицовани отвътре с черен плат, също както и катафалките. Дрехите на слугите и чуловете на конете също са били в черно.

На 8 септември 1715 през нощта траурната процесия се отправя от Версай към катедралата "Сен Дени", където по традиция са били погребвани френските крале. Не е известно защо процесията е продължила общо 12 часа и то през нощта. Може би това е било повлияно от Испания, където са предпочитали нощните погребения. Тъмата, във всеки случай, е внасяла допълнителен драматизъм.

Общо 2 500 души - пеша или на кон - са участвали в траурната процесия. Тя е следвала катафалката, висока три метра, на която е бил поставен светещ сребърен кръст. На много места процесията обаче е била посрещана с ругатни и обиди от уличното множество – много французи са били радостни да се разделят с дългогодишния монарх.

Органите на краля - под Нотр Дам

Тялото на Краля Слънце е било погребано в катедралата „Сен Дени". Много по-късно – през 1793, в годините на терора след Френската революция, то е ексхумирано. По онова време в страната цари насилие, извършват се масови екзекуции. Медната плоча, красяла ковчега на Луи, е откачена и претопена. Сърцето му е погребано в Йезуитската черква на улица „St. Antoine", която бива плячкосана по времето на Френската революция. Тогава е окрадено златото, а остатъците от кралското сърце са унищожени. Само балсамираните вътрешности на Луи XIV остават пощадени от якобинците. Едва наскоро в подземие на катедралата Нотр Дам в Париж бяха открити съдовете, в които са били съхранявани вътрешностите му. В продължение на векове милиони туристи така и не са знаели върху какво стъпват.