1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В Северна Корея нещо се променя

Фабиан Кречмер
8 ноември 2018

Северна Корея е ненадмината по отношение на култа към личността. Ликът на Ким Ир Сен и този на Ким Чен Ир са навсякъде: портрети, статуи, значки по дрехите. При Ким Чен Ун обаче нещата стоят другояче. Защо?

https://p.dw.com/p/37tia
Screenshot - Youtube  - Portrait von Kim Jong Un und Miguel Diaz
Снимка: YouTube/The Red Star TV

В неделя севернокорейският лидер Ким Чен Ун посрещна на летището в Пхенян кубинския президент Мигел Диас-Канел - един от малкото останали съюзници на източноазиатската диктатура. На заден план се виждаше огромен портрет на кубинския лидер, както и портрет в същия размер на Ким Чен Ун. За първи път севернокорейският режим излага официален портрет на държавния глава. На него той е приятелски усмихнат, облечен в модерен костюм с вратовръзка. "Приликата с Ким Ир Сен и Ким Чен Ир е очебийна", казва германският експерт по въпросите за Северна Корея Мартин Вайзер. Именно тази прилика беше изтълкувана като опит на пропагандната машина да създаде култ към личността му и да го постави на едно стъпало с неговите предшественици.

Екстравагантният култ към личността

Мартин Вайзер смята това за пресилено. "Това не е някаква нова степен на пропаганда от страна на режима, а съвсем банален портрет, каквито се поставят при посещенията на президенти", казва той. Вероятно портретът е съществувал по-рано и сега посещението на кубинския президент е станало повод за неговото окачване.

Всъщност официалните портрети на династията Ким играят централна роля в култа към личността. Ликът на основателя на Северна Корея Ким Ир Сен, както и ликът на починалия през 2011 година негов син Ким Чен Ир се срещат навсякъде. Те са окачени във всяка сграда в страната. Повечето севернокорейци ги носят като значки на реверите си. Те са увековечени и в бронзови статуи из центровете на севернокорейските градове.

За портретите съществуват строги правила. Те могат да висят само на голи стени и трябва да бъдат редовно почиствани от прах. Туристите имат право да ги снимат само изцяло. Не им е позволено да изрязват краищата на снимките. Севернокорейските читатели нямат право да мачкат вестниците, по чиито страници са отпечатани снимки на вождовете. Недай си Боже да ги зацапат с пепел от цигара. За това прегрешение са предвидени големи глоби.

"По отношение на култа към личността, още след основаването си Северна Корея беше много по-екстравагантна, отколкото източноевропейските братски държави. До края на 1940-те години водещият университет в страната носи името на основателя на държавата Ким Ир Сен. Родното му село е провъзгласено за национално светилище. Навсякъде са издигнати и негови статуи", пише Брайън Р. Мейрс в статията си за севернокорейската пропаганда  "The Cleanest Race".

Постепенна промяна през последните години

В сравнение с десетилетията след това, в началото пропагандата на режима бе сравнително плаха. Тя винаги подчертаваше "по-висшата" култура на Съветския съюз и заслугите на Червената армия на Китай в Корейската война. През 1960-те години обаче биографията на Ким Ир Сен беше преработена и вече бе представян като героичен борец от съпротивата срещу японските окупатори. Беше му приписано авторството на много пиеси и идеологически манифести. И когато през 1972 година той празнуваше своя 60-и рожден ден, в страната висяха повече негови портрети, отколкото при Сталин в Съветския съюз и при Мао в Китай.

34-годишният Ким Чен Ун досега беше изключен от този екстремен култ към личността. Вероятно това е свързано с конфуцианската традиция, която отдава най-голямо значение на старшинството. Като държавен глава от трето поколение, Ким Чен Ун вече няма естествения авторитет като своите предшественици. Той не може да се осланя на сляпата лоялност на своите сънародници, както своите предци, а трябва да разчита на делата си. Неслучайно младият диктатор обвърза своята легитимност с обещанието за икономическо благополучие на населението.

През последните години култът към личността и пропагандата бяха смекчени. Преди всичко след вътрешнокорейското сближаване от началото на тази година. Така например в Пхенян изчезнаха антиамериканските рисунки, изобразени след края на Корейската война (1953) и останали по сградите в продължение на десетилетия. Губернаторът на южнокорейската провинция Гангвон Чой Мун Сон, който вече два пъти се е срещал лично с Ким Чен Ун, твърди следното: "Когато миналия месец посетих Северна Корея, забелязах видима промяна. Когато преди ни показваха като туристи забележителностите на Пхенян, винаги ни посрещаха с изречението за добрините на лидера Ким Чен Ир. Напоследък не се забелязва подобно нещо. Постепенно в Северна Корея навлизат международните стандарти", казва той.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата