В очакване на ускорителя

Случаят е класически, както казва една приятелка. Човечеството триумфално успява да пре-създаде черната дупка, от която е дошло, само за да го погълне тя отново и завинаги в същия миг. Триумф и апокалипсис в една и съща секунда. А според оптимистите или челите по-светла фантастика най-сетне ще започнат да се отваря малки дупки във времето, първо с големината на атоми, после по-широки, откъдето човек да се промушва и шляе между епохите.

Забележителното в случая е, че всъщност това е опит за радикален поглед назад, към началото, към секундата след Големия взрив, към онова, от което е направен домът, който обитаваме. Каквото и да се случи, Големият адронен ускорител е поне засега ускорител на личното ни въображение.

Ускорител на собствените ни страхове и блянове

Приблизително по същото време, на същата планета, дори на един и същ континент с Големия адронен ускорител се случват следните забележителни неща. Пламват купища вонящ боклук до Пловдив, градът потъва в пепел и дим. Приблизително по същото време стотина села и градове бавно изпадат от 2008, минавайки на така наречения „сух режим”. Броят им към този момент възлизал на общо 400. Приблизително по същото време или малко по-рано наръгват с нож в кръста бургаски адвокат или взривяват бардаци в центъра на София. Последното довежда вътрешния министър до дълбока почуда и потрес, че подобни неща (проституция, нелегални публични домове) въобще съществуват.

Приблизително по същото време футболен бос с име на приказен герой е задържан от чужди служби (нашите не правят такива неща) за контрабанда с цигари. Появяват се вълшебни помощници, преоблечени като родни адвокати и героят Коце Маца мигновено се преобразява в кандидат за общински избори.

Разбира се, далеч по-страшни неща сме виждали от спиране на водата, намушкан с нож, малко взрив и коцета-мацета. Нищо ново, както правилно ще отбележи внимателният читател. Е, точно за това става дума. За нищо-новото.

За лошото повторение на едно-и-същото

сякаш нещо се е прецакало с времето по тези места. Часовниците се движат, но времето не тече. Изброеното по-горе се случваше в началото на 90-те и по всяка логика трябваше да си остане там. Сега то изглежда допотопно, асинхронно и оттук - варварско.

Да не би Големият адронен ускорител тайно да е успял да произведе малка черна дупка, да са я балирали и изхвърлили по нашите сметища. И оттам сега да изтича на тънка струйка цялата ни обреченост да сме част все от другата история на света. Или просто да сме вечно в някаква машина на времето, родно производство, която пренася контрабандно напред собственото ни минало като залежало месо с изтекъл срок на годност.

Я най-добре да дойде Големият адронен ускорител.