1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В дома на агресията

16 април 2012

В книгата си "Затвор" криминалният патолог Джо Бауш разказва истории, от които можеш да настръхнеш. От хладната прецизност на неговите описания става съвсем ясно защо затворът е дом на агресията и депресиите.

https://p.dw.com/p/14dYU
Снимка: Fotolia/Pedro Nogueira

Херман-Йозеф Бауш-Хьолтерхоф, познат като Джо Бауш, работи от 25 години като лекар в един германски затвор. Бауш обаче е много по-известен от телевизионните си изяви. В хитовия германски сериал "Таторт" (в превод на български: Местопрестъпление) той се изявява в ролята на съдебния лекар д-р Йозеф Рот. Освен това Бауш е чест гост в телевизионни токшоута. Наскоро на германския пазар се появи неговата книга с краткото заглавие "Затвор", в която той описва ежедневието зад решетките.

Цигари, пот и загоряла манджа

Buchcover Knast von Joe Bausch
Книгата на Джо Бауш

В нея Бауш разакзва: "Единичната килия е дълга около 3, 50 метра, 2 метра широка и около 2, 50 висока. Разстоянието от вратата до прозореца е около четири крачки. Тясната килия става осезаема, липсата на изход - също. Всички сетива са изострени. Мирисът на цигари, пот, сапун и загоряло ядене остава запечатана в съзнанието на всеки арестант и надзирател." От хладната прецизност на описанията на Бауш става съвсем ясно защо затворът е място на агресия и депресии. През 25-те години работа там лекарят е имал 50 случая на самоубийство.

Единичните килии всъщност са по-добрият вариант. В общите килии се губи всякаква възможност за лична сфера и усамотение. Тук се сблъскват различни характери, етноси, религии. "Възможностите за тормоз над някой съкилийник са много, фантазията не познава граници. За повечето затворници пребиваването в такава килия означава просто живот в ада", пише Бауш.

Онова, което той описва, надхвърля всички клишета. Работата му като лекар му позволява да наблюдава иначе скритите процеси зад решетките. Той научава за наркозависимости, натиск и сексуално насилие. Всичко това Джо Бауш разказва без патос, но с много емпатия. Престъпниците си остават престъпници. Но според него все още е твърде широко разпространено схващането за вина и изкупление, което отрича всякакви подобрения на условията за живот в затворите. А персоналът също страда от системата в затвора, отбелязва Бауш.

Каталог на характерите

Авторът е прецизен и в описанието на типовете престъпници. Педофилите например се набиват на очи именно чрез стремежа си да останат незабелязани. Крадците пък са внимателти и страхливи. Изнасилвачите най-често не осъзнават какво са извършили. Убийците са комуникативни. Те издържат в затвора сравнително по-лесно, защото знаят каква е тежестта на извършеното от тях престъпление и не определят съдбата си като несправедлива. Освен този своеобразен каталог от характери Джо Бауш представя в книгата си и достатъчно статистически данни.

От нея научаваме, че в германските затвори има 75 000 мъже и 5 000 жени. Престъпленията на жените не са толкова жестоки, пише Бауш. Когато убиват, го правят по-организирано, от разочарование или в резултат на дългогодишни унижения. 70% от затворничките са зависими от наркотици.

Светът на затворниците

Hand Gefängnis Gitter
"Затворът е огледало на цялото ни общество"Снимка: picture-alliance/dpa

По-голямата част от споделените впечатления в книгата са написани с хладна дистанция. Бауш вмъква и кратки портрети на затворници, които по някакъв начин са го впечатлили. Разказва например за хора като Берти - самохвален разбивач на женски сърца, за когото след повече от 30 години затворът се е превърнал във втори дом. Други истории пък са изключително потресаващи, като тази на млад мъж, който се разболява от СПИН, след като е изнасилен в затвора. Или пък на млада жена от строго католическо семейство, в което сексуалността е тема-табу. Тя прикривала беремеността си през цялото време по всевъзможни начини и веднага след раждането убила детето си. "Затворът е реалността, той е огледало на цялото общество. Онова, което се случва тук, в никакъв случай не се отнася само до утайката на обществото в Германия. Тук се стига до фронтален сблъсък на светове, чиито пътища в свободния свят навън никога не биха се пресекли."

В края на книгата си Джо Бауш цитира резултатите от проучвания на специалисти невролози и микробиолози, които изследват поведението на престъпниците. Той не спира с опитите си да разбере своите пациенти и да достигне до причините, които подтикват един човек да извърши престъпление. Лекарят пледира за превенция още от ранно детство. Според него най-ефикасната борба срещу престъпността е нейното осуетяване.

Автор: Г. Биркенщок, Й. Йорданова, Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми