Бързата радост срам за майстора

На 10 април 1979 година Георги Иванов излетя в Космоса. Този полет прослави България, но се превърна и в повод за един от най-големите журналистически гафове. Ден след като българският астронавт излетя с космическия кораб "Союз 33" списание "Български войн" пусна репортаж за скачването на кораба с орбиталната станция "Салют 6". В публикацията се описва как обитателите на станцията посрещнали Иванов, как се черпили с българско вино и луканка. Още същата вечер обаче стана ясно, че скачване всъщност е нямало и няма да има - поради техническа повреда. Зам.-главният редактор на "Български войн" е бил обаче убеден в успеха на космическата мисия и на своя глава решил да не изчаква ембаргото за публикуване. Дори украсил историята с българските вкусотии.

Който се смее последен...

Нещо подобно се случи наскоро и в Германия. На 19 май Байерн Мюнхен загуби финала на Шампионската лига след дузпи. Шампион стана Челси. Само допреди седмица обаче в интернет се продаваше книга за победата на баварския отбор. Книгата дори попадна в списъка с 1500-те най-продавани заглавия. От тази седмица корицата й се появява из виртуалното пространство, придружена най-вече от подигравателни коментари.

Как е възможно да се стигне до такава нелепост? По невнимание, поради прибързаност или заради непоклатимата вяра в успеха на нечие начинание?

През 1997 година в подобен гаф се забърка и тимът на Ферари от Формула 1. В последното състезание за сезона екипът на Михаел Шумахер раздаде на феновете на германеца бейзболни шапки със символа на победата. Минути преди края на надпреварата обаче Шумахер беше дисквалифициран.

Политикът Едмунд Щойбер е другият германец, на когото прибързаната радост не донесе късмет. През 2002 година, в нощта след парламентарните избори, кандидат-канцлерът от Християнсоциалния съюз не изчака крайните резултати и за миг се видя в ролята на канцлер. С прибързаната си "реч на победата" той стана направо за смях.

Музей на прибързаните радости

Предметите и текстовете, които изобщо не би трябвало да съществуват, са всъщност толкова много, че с тях спокойно бихме могли да запълним цял музей. В него бихме могли да изложим подготвените речи на номинираните за Оскар или пък ръкописа на едно обръщение към американската нация, написано от президента Никсън, който смятал, че астронавтите от Аполо 11 няма да се завърнат от Луната.

Повечето експонати в нашия музей биха били безспорно от света на спорта. Ето няколко примера: монетата с надпис “Вердер Бремен - шампион на Германия 1986“, поръчана преди пропуснатата дузпа срещу Байерн в предпоследния ден от футболния сезон; плакатът “Интер Милано, носител на купата на Уефа за 1996“, отпечатан по желание на италианците, които явно са били подценили отбора на Шалке 04; или пък честитките за Байерн, които трябваше да бъдат публикувани по вестниците след мача срещу Челси на 19 май т.г. За щастие въпросните честитки не бяха отпечатани. Историята познава обаче немалко случаи, в които грешните текстове достигат до по-широка публика. Така например преди година американският вестник "Маями Херълд" отпечата поздравителен текст за местния баскетболен отбор, въпреки че той загуби на финала от Далас Маверикс. Вестникът просто объркал предварително подготвените текстове.

АГ, ДПА, ЗЦ, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел