1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българското невежество

23 август 2012

Какъв ли е делът на българските ученици, убедени в твърдението, че "турците са масови убийци"? И защо не е обичайно да се говори за човешките слабости и грешки на националните герои като Левски и Ботев?

https://p.dw.com/p/15vGs
Снимка: Fotolia/Aleksandar Kosev

43% от българските деветокласници са функционално неграмотни, показват данните от неотдавна проведено общоевропейско изследване. Вместо да видят реформи обаче учители и ученици станаха свидетели на патриотарска истерия, възникнала покрай изследването по инициатива на КЗД.

"Днес на ход са поколения, които не могат да вземат решения", казва детският психолог Иван Игов по повод на високия дял на отпадащите от средното образование функционално неграмотни млади българи. "Тези хора могат да четат и пишат, но не са в състояние да разберат чертежи, карти, диаграми, таблици. С изследването за стереотипите и предразсъдъците в българските учебници се опитахме да привлечем вниманието на просветното министерство именно към тези проблеми. Вместо това се стигна до една много изтъркана и семпла манипулация, чийто лозунг гласи: "Който ни пипне хубавото образование, посяга на националната сигурност!". Може би по-добре звучи: "...посяга на Държавна сигурност!"? В последвалата, дирижирана от ръководството на просветното министерство патриотарска истерия фокусът на изследването мигом бе изместен от язвите на нереформираното ни образование към националистическите страсти. Образователното министерство няма какво да отговори на въпросите за съществуващите ретроградни нагласи сред децата и учителите и за несмилаемите учебници и учебни програми. И вместо дискусия властта предпочете да посочи с пръст и заклейми "смутителите на спокойствието" - така Иван Игов, който е част от екипа на изследването, обобщава случилото се в България.

Symbolbild Spickzettel
Българчетата масово учат наизустСнимка: Fotolia/lassedesignen

Според Игов като цяло липсва толерантност към "другите" в текстовете в редица учебници за класовете от началното и средното образование. Той посочва, че един от проблемите в учебните текстове е демонизирането на турците като масови убийци и проектирането на тази нагласа в съзнанието на децата спрямо представителите на това малцинство. "Ние открихме нещо потресаващо, а именно, че децата от малцинствата трудно създават личностна стабилност. В основата на личността стоят две разбирания – разбирането за "моя пол и сексуалност" и разбирането за "моя род и произход" - "архeтипът" както го нарича Карл Юнг. Ние не открихме тези неща сред малцинствените групи – т.е. децата от тези групи се изграждат като личности без корени. А това е отлична предпоставка в бъдеще те да бъдат лесно манипулирани и прехвърляни към различни етнически и религиозни групи. За съжаление ние, психолозите, виждаме в бъдеще разширяване на пропастта между българите и останалите етноси в страната. И това се случва отчасти и поради факта, че училището не прави нещо, което да възпре тази тенденция", казва Иван Игов.

Какво не казват учебниците по българска история?

Според професор Пламен Цветков от катедрата по история в Нов български университет, учебниците по българска история в България продължават да се пишат от автори с неприкрити симпатии към комунизма. "Истинска дискусия за образованието по история може да има сред нации, обединени от общи идеали. В България вместо нация има самостойни групи – едната се прекланя на всичко, свързано с комунизма, а хората от другата, които макар и да са с доста смачкано самочувствие, се опитват да бъдат българи. Лъжепатриотизмът на историци като Божидар Димитров в крайна сметка опира до стените на Кремъл, а комплексарството им, че сме били роби на турците, подобно на африканците в Северна Америка, носи белезите на остра психоза. Подобни "викачи" не споменават нито дума за опитите на Русия да подчини и абсорбира България. Патриотарската истерия срещу изследването за нагласите и стереотипите в учебниците и учебните програми в България много ми напомня на истерията отпреди пет години, тръгнала около проекта на един германски историк и неговата българска асистентка за историята и внушенията на една картина на полски художник, посветена на клането в Батак. Същите "герои" с картончета в ДС раздухаха тогава, както и сега, омразата към всяко инакомислие и съвременен поглед към проблемите на българската историография", казва проф. Цветков.

Според него върху образите на много национални герои, като Левски и Ботев например, тегне табу, което прави немислими опитите да се пише за техните човешки слабости и грешки, сякаш те са някакви "марсианци", чиито слабости щели да хвърлят сянка върху величието и саможертвата на подвига им. Цветков посочва, че големият проблем в обучението по история, е липсата на адекватни обяснения за епохата и взаимовръзките между нейните персонажи. "Това, което отсъства в преподаването, е "другата" гледна точка в изучаваните конфликти. Разбира се, че от камбанарията на османската власт Левски е нарушител, но заедно с това няма как националното освобождение и основните човешки права, които са изконно право на всеки народ и индивид, да се случат без насилственото отхвърляне на реда и законите на погазващото ги чуждо владичество. Защото няма чужда власт, която да е добра! Заедно с това не е правилно да се демонизират турците като цяло заради престъпленията на османското правителство, защото има хора и хора. Някои българи например също са сътрудничили на чуждите господари и са предавали своите. Нещата никога не са само бели или черни, а процесите - еднопосочни. И това трябва да се обяснява според особеностите на всяка възрастова група в училището, а не да се насажда едноизмерен образ на врага!", посочва проф. Цветков.

Bulgarien Demonstration gegen NATO
Патриотите да прочетат по-внимателно класицитеСнимка: AP

През последните 15 години, според него, е налице "втвърдяване" на текстовете в учебниците по история в посока на националистически уклони. Професорът допълва, че съвременните учебници по история в Турция не са така агресивно настроени към българите и в тях има повече толерантност, макар и те да си имат проблемни страни, като например описването на османската епоха като приказна.

"За съжаление още не сме дорасли до мисленето на създателите на германските и френските учебници по история след Втората световна война, които са образец на толерантно и правдиво отношение към проблемите на тежкото историческо наследство между двата съседни народа. След отдавна постигнатия консенсус между историците от двете страни на Рейн, на практика текстовете за германо-френските отношения и в германските, и във френските учебници сега с нищо съществено не се различават помежду си. На Балканите това засега е невъзможно, но аз вярвам, че и тук след време взаимната толерантност ще се наложи в учебното съдържание, а и не само там!", заключава Пламен Цветков.

Към патриотарите: прочетете още веднъж Захари Стоянов!

Проф. Цветков е категоричен, че не само на всеки ученик и учител, но и на всеки българин трябва да бъдат припомнени началните редове на Захари Стоянов в записките му по българските въстания. Стоянов пише, че ако османското владичество е осигурявало на своите поданици основните права и свободи, то тогава на съвременниците му и през ум не би им минало да се вдигнат на бунт. "Всички трябва да си припомним и знаменателните думи на Левски, че борбата, която той води, е борба за освобождението на ВСИЧКИ – на българи, турци, роми, евреи. В заключение искам да призова всички тези патриотари, които подсъзнателно се подчиняват на всичко руско и съветско, да прочетат класиците и да спрат да крещят!", призовава историкът.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми