Българската диагноза – остра правова недостатъчност

В навечерието на поредния лош за България мониторингов доклад на Европейската комисия за състоянието на правосъдието в страната десет търговско-промишлени камари, обединяващи основните западни инвеститори в българската икономика, изпратиха по същата тема отворено писмо до правителството. „В България има недостиг на върховенство на закона. Създадено е усещане, че реформата не се случва и това води до неувереност от страна на инвеститорите. Понижава се желанието за инвестиции в България. Изчерпва се един от най-ценните ресурси на страната — доверието в нея“, констатират с тревога обединенията на германския, американския, британския, италианския, испанския, холандския и белгийския бизнес в българската икономика. Вероятно един от подтиците за този немислим досега от страна на стремящите се към дискретност чужди инвеститори публично заявен протест е пресният случай с ограбването на вложенията на италиански предприемач с бизнес в топлоизолациите на сгради, извършено с помощта на нотариус, фалшифицирани документи и кошмарно стъкмен съдебен процес.

Защо инвеститорите протестират?

Скандалният неотдавнашен опит за подчинение, източване и присвояване чрез съда на дялове в две френски компании, известен като случая „Белведере“, ясно показва, че на икономическите престъпници в България не се им необходими маски, лостове, пистолети и бързи коли. Вместо тях ефикасно приложение в стопанското разбойничество намират законови текстове и витиевати процедури, надлежно прокарвани и надзиравани от облечени в тоги и власт „бели якички“ в съда и правоприлагането.

Икономистът Красен Станчев коментира, че писмото на камарите е несъмнен знак за достигнатата точка на кипене в търпението на задграничните инвеститори. Той добавя, че през последното десетилетие в България са се натрупали прекалено много примери за липса на равнопоставеност, за усложняване на бизнес-средата и за ненадежност на договорите и правата на собствениците. „Именно в индексите за степените на защита на правото на собственост България пропада във всички международни класации през последните години. Става дума и за това, че прокурорите и съдът по реда на надзора могат да развалят договори. Във всяка съдебна система е вероятно да се появят хора, които се опитват да играят не по правилата. Големият проблем на българското правосъдие е, че за разлика от развитите страни, където „гнилите ябълки“ редовно се изрязват и изхвърлят, в България защитни механизми няма. И това създава, образно казано, възможности за разпространение на заразата в други сектори на обществения и стопанския живот, между които са и задграничните инвестиции в българската икономика“, изтъква Станчев.

Сигналите за корупция в съда се увеличават

Политологът Даниел Кадик от софийското представителство на фондация „Фридрих Науман“ свидетелства за съобщени му от германски, американски, холандски и белгийски инвеститори случаи за опити за изнудване и корупция в съдебната система. „Новият доклад на Еврокомисията за българското правосъдие изтъква проблема с политизацията му като един от най-острите. Това обстоятелство допълнително намалява доверието на българите в съда и прокуратурата. Според мен, препоръчаният в доклада независим одит на българската съдебна система, в това число и с международно участие, би бил едно добро начало по пътя към излизане от кризата. За съжаление обаче не очаквам някакво позитивно развитие в България и след тазгодишния доклад от Брюксел. Защото през последните години се нагледахме на подобни констатации, след които на практика нищо не се случваше“, аргументира се германският политолог.

Недоволството на германските инвеститори

Изпълнителният директор на Германо-българската търговско-индустриална камара д-р Митко Василев признава, че сигналите на безпокойство сред германските инвеститори за състоянието на българската съдебна система не са от вчера и откритото писмо до правителство е трябвало да бъде изпратено много по-рано. Миналогодишно сравнително проучване на камарата сред германски предприемачи в 16 източноевропейски страни е разкрило, че по правна сигурност България е изпаднала на последното място в класацията за доверието на инвеститорите. По-добре в това отношение вече стоят дори държави като Албания, Македония и Косово. „Горчивото потвърждение на този извод дойде не само от класацията на „Трансперанси интернешънъл“, поставила България на самия връх на корупцията в Европейския съюз, но и от скандали като аферата „Химко“. Вече дори българите не могат да се справят в лабиринтите на българското съдопроизводство, та какво остава за чужденците?“, реторично пита д-р Василев. И добавя, че делата се бавят, а краят им по правило е непредсказуем.

„Повечето германски предприемачи – търговци и индустриалци предпочитат да загубят пари, отколкото да почнат дела. Заедно с това те продължават да се чудят как да правят бизнес в България, след като познатото им съдопроизводство на практика липсва, а те не желаят да плащат „под масата“. Не искам да сгъстявам краските, но последиците за бизнеса от неслучилата се съдебна реформа рецидивират. Нашето открито писмо до правителството, което е подадена приятелска ръка за помощ, намери светкавичен отзвук и вече успяхме да се срещнем с вицепремиери и министри. И това е съвсем нормално, защото членовете на 10-те съвместни камари на българския и задграничния бизнес са инвестирали в икономиката на страната през последните 10 години над 20 милиарда евро“, изтъква шефът на Германо-българската камара.

Нейните членове са единодушни, че всички бонуси, които бизнесът им получава в България в лицето на десетпроцентния плосък данък, сравнително евтината издръжка на производството и стратегическото положение бледнеят заради липсата на една-единствена жадувана предпоставка – абсолютното върховенство на закона във всички сфери на стопанския и обществения живот в страната.

Д-р Василев споделя, че на фона на създалата се ситуация в правната система Германо- българската камара вече подготвя появата на свой арбитражен съд с участието на германски съдии. Почетният председател на камарата Бертрам Ролман, който е сред големите инвеститори в българската шивашка индустрия, е категоричен, че причината за откритото писмо на задграничните предприемачи са случаите, в които фирмите им са попаднали в капани, заложени от некоректни партньори и от правосъдието. Макар и немного на брой, тези случаи стигат до посолствата на страните, от които идват инвестициите и така недоверието на бизнесмените прераства в политическо недоверие към България. „Моят опит сочи, че в страната не се води истинска борба срещу сивата икономика. Непрекъснато ме впечатлява и фактът, че извършителите на дребни престъпления в страната получават несъизмеримо по-тежки присъди от крупните бандити. Предполагам, че някои от съдиите си докарват и допълнителни „възнаграждения“. Бие на очи, че бизнесът в България на предприемачи, които ползват политически протекции и други „ускорители“, е значително по-успешен от този на редовите играчи. Как се нарича всичко това ли? Казваме му мафия“, заключава Бертрам Ролман.