1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България - регрес в свободата на изразяване

Автор: А. Ненкова/Редактор: Д. Попова-Витцел25 март 2009

Това е основният извод в годишния доклад на Българския Хелзинкски Комитет /БХК/ за правата на човека в България през 2008 година. Повече информация – от нашата кореспондентка в София Антоанета Ненкова.

https://p.dw.com/p/HJIa
Заключенията в доклада на БХК са тревожниСнимка: AP

Мониторингът на БХК посочва 12 признака за регрес в свободата на изразяване в България през 2008 година. Сред тях наблюдателите открояват стари проблеми: неясна собственост на медиите, автоцензура на журналистите заради икономически и политически интереси, агресивно вмешателство от страна на пиар-агенциите, което превръща медиите в пространство за корпоративни интереси, насилия над журналисти, бездействие на разследващите органи, продължаващи опити за цензура в интернет.

През 2008 година се очерта и едно ново проявление на крайни форми на физическо насилие над хора заради тяхното слово, груби намеси на държавата в контрола над интернет-публикации и уволнения на журналисти от популярни медии заради засягане на икономически интереси, се казва в анализа на БХК.

Поръчкови убийства, побои, уволнения

Symbolbild Presse im Visier Pressefreiheit Grafik: DW
Медийната свобода - на прицел

Сред фактите в подкрепа на този извод правозащитниците поставят на първо място един от най-фрапиращите случаи на поръчкови убийства. На 7 април, припомнят от БХК, бе убит от наемен убиец Георги Стоев, автор на романизирани описания на събития и личности от подземния свят, включително такива, свързани с хора, заемащи в миналото високи управленски постове. Сам участник в структурите на организираната престъпност, Стоев пишеше, че тя е създадена от бивши номенклатурни кадри от времето на комунистическия режим и служители на тайната полиция. Георги Стоев бе заявявал публично, че е готов да свидетелства срещу видни лица от подземния свят, но прокуратурата и органите на МВР не са откликнали. До края на 2008 година извършителите на поръчковото убийство не бяха разкрити.

В раздела от доклада на БХК за регреса в свободата на изразяване се припомня и побоят над журналиста Огнян Стефанов: на 22 септември 2008 година няколко маскирани лица, които се представили за полицаи, счупиха с чукове и метални пръти краката и ръцете на Огнян Стефанов, главен редактор на сайта „Фрог нюз”. С името на българския журналист се свърза поддържането на сайта „Опасните новини”. В него бяха публикувани серия от материали за дейността на българските служби за сигурност, както и за личния живот на президента Георги Първанов. Няколко седмици по-рано ДАНС използва неформален натиск, за да принуди собствениците на сайта да го закрият. До края на годината извършителите на побоя не бяха установени. Заместник-главният редактор на сайта „Фрог нюз” заяви, че след побоя над Стефанов е получил анонимни заплахи по телефона, че „може да му се случи същото”, уточняват от БХК.

Правозащитниците илюстрират регреса в медийната среда в България и с уволнението на популярния водещ на сутрешния блок на „Нова телевизия” Георги Коритаров. Ръководството на телевизията цитира неясни мотиви като „неспазване на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели”. Според самия Коритаров уволнението му е резултат от засягането на интересите на компанията „Лукойл” няколко дни по-рано чрез даване думата на бизнес дама, която разкрива незаконни и нелоялни действия на компанията „Лукойл” – щедър рекламодател на много медии в България.

С декларация от края на ноември 2008 година БХК се обърна към СЕМ да упражни правомощията си по закон „във връзка с възникналите сериозните съмнения за извънпрофесионални мотиви при уволнението на един от водещите български телевизионни журналисти”.

Symbolbild Grafik Fernseher schwarz ausgeschalteter Fernseher Zensur
Има ли плурализъм на гласовете в българското информационно пространство?Снимка: picture-alliance/dpa/DW

Информационен монопол

През годината продължи концентрацията на капитала в електронните и в печатните медии, е следващият пример на БХК. Електронните медийни конгломерати от типа на каналите „Диема”, „Ринг” и TV2 създадоха огромна концентрация на медийно време. Има градове в страната, в които кабелните мрежи са изкупени от един или двама собственици, което поставя зрителя в ситуация на информационен монопол.

В доклада на БХК се посочва също, че промяната на собствеността на „Нова телевизия” и на ТВ7 е довела до доминиране на културата на забавлението, а релевантни жанрове са били изместени. След уволнението на Георги Коритаров дискусионният формат остана само в предаването “Сеизмограф” на бТВ и “На четири очи” по „Нова телевизия”. Наличието на новата RE:TV и телевизия “Европа”, които са ориентирани към повече информация и публицистика, не успява да промени ситуацията с плурализма на гласовете в информационното пространство поради слабата им гледаемост. Дори появата на нови онлайн-издания не оказва очакваното въздействие за демократизиране на публичното пространство, смятат от БХК.

В годишния доклад на БХК се уточнява, че към монополните позиции на ВАЦ-овите издания, които повече от 10 години доминират рекламния пазар в печата в България, се прибави и нов играч в лицето на „Нова българска медийна група”. Публична тайна е връзката между новите играчи и ДПС, което силно застрашава етичните стандарти на информацията, въвеждайки корпоративни и политически интереси, коментират от БХК.