България: менажиране на управляващите

Най-лесното обяснение за изненадващото на пръв поглед връщане на ДПС в активния политически живот е настъпването на поредната изборна година. Местните и президентски избори винаги са предоставяли на формацията на Ахмед Доган възможността да консолидира своя електорат, да разшири периметъра си в българската политика и да съхрани позициите си във властта. Показателни в това отношение са публикуваните тези дни данни на НЦИОМ, според които от парламентарния вот преди година и половина досега, единствено ДПС е запазило 90 на сто от своите поддръжници за разлика от осезателния спад в потенциалните избиратели на останалите основни играчи, в това число и на управляващата партия ГЕРБ.

Левантийските политически търговци

Избраната от ДПС тактика за връщане на политическата сцена, въпреки наследството от зулуми на тройната коалиция и привидния натиск върху лидера Ахмед Доган заради неговите консултантски хонорари, подсказва, че моментът за поредната офанзива е настъпил. Или, както неотдавна изтъкна един от най-артикулираните депутати и заместник-председател на партията Лютви Местан, зрелостта на Ахмед Доган и ДПС се измервала с умението „в аванс да четем посоката на необходимата за България политика”.

Първият абзац от въпросното предизборно четене се оказа предпазливият флирт с десницата, която в перспектива, според ДПС, имала по-голям потенциал. Успоредно с този „иширет” надясно, движението обяви, че ще подкрепя реформите на кабинета, като по този начин отговори на подадения от премиера Борисов „нишан”, според който за скандалния хидропроект „Цанков камък” били виновни БСП и НДСВ, но не и ДПС - твърдение, направено при положение, че делото срещу лидера на движението още не е приключило във Върховния административен съд.

Междувременно прокуратурата върна за доработване доклада на данъчната служба за имотите на Ахмед Доган, а видимо режисираният медиен скеч за уж някакво вътрешнопартийно неразбирателство около изявлението на депутат от ДПС по контролиран от неговата партия местен тв-канал, че движението било за пълна лустрация, а неговият лидер с агентурни псевдоними „Ангелов”, „Сергей” и „Сава” бил готов да напусне политиката, ако се тръгнело в такава посока, следваше да подскажат колко петимни за предизборен „достолук” вече са и управляващите, и техните довчерашни политически противници.

Магията на гледаните вече филми

Ако се съди по моментните социологически сондажи в края на 2010 година, които отчитат намаляваща подкрепа за ГЕРБ, октомврийските президентски избори догодина много трудно ще бъдат спечелени от кандидата на управляващата партия на първия тур. При такова положение подкрепата на 600-хилядния непоклатим и послушен електорат на ДПС се превръща в ключов фактор за успеха на всеки кандидат, достигнал до балотаж. Тази реалност е известна не само на всички управляващи от 1989 година досега, но тя е и фундамент на политическия ръст на ДПС. И на неговия неизменен лидер, който преди година и половина, в навечерието на последния парламентарен вот, публично беше заявил: „Мога много работи, включително да управлявам и да управлявам тези, които управляват", а през това лято, в една от редките си публични изяви, доразви тази своя мисъл с категоричното „Без ДПС страната не може да се управлява”.

Което изглежда е на път да получи своето поредно потвърждение и догодина.