Българите от Фенлоерщрасе

Два пъти натискане на клаксона означава двама работници - с такива сигнали се разбират на пиацата за черноработници в Кьолн на Фенлоерщрасе. Това е мястото, откъдето занаятчии и строителни предприемачи си набавят евтина работна ръка - основно българи, които от рано сутринта се надяват някой да ги наеме за почасова работа. Първите от тях се появяват още в 6 сутринта, последните напускат "трудовата борса", както някои наричат мястото, късно вечерта.

Двама се карат, трети печели

Когато някой работодател спре автомобила си до тях, българите влизат в колата и започват да се пазарят за цената. Така приятели и другари по съдба се превръщат в яростни конкуренти: един се предлага за 60 евро надница, друг иска 50 евро, но както обикновено се случва накрая печели трети, който се съгласява и на 30 евро. И остава в колата.

При редовните си проверки по строежите митничарите често се натъкват на български черноработници. Те обаче нямат право да проверяват документите на мъжете, които просто стоят и чакат на улицата, казва говорителят на митническата служба Йенс Аланд.

По груби оценки в този кьолнски квартал живеят между 200 и 300 българи, които всеки ден излизат на улицата в търсене на почасова работа. Обикновено петима или шестима си поделят раходите за едностаен апартамент, но има и такива, които спят по пейките в парка или на близката детска площадка. Трети са редовни посетители на будки за вестници и алкохол, които работят денонощно. Почти всичко, което черноработниците изкарат, се изпраща в България. "В България със 100 евро жена ми и двете ми деца успяват да избутат месеца", обяснява млад мъж на име Алеко на репортер на "Кьолнер Щатанцайгер". Някои обаче са взели със себе си и жените си, които в Германия най-често стават чистачки. "Напоследък дори полякините се оплакват, че остават без работа, тъй като българките били съгласни да вършат същото на половин цена", обяснява Сузане Раабе от благотворителната организация "Каритас".

Който може, бяга от България

Повечето българи от пиацата в Кьолн предпочитат да живеят мизерно в чужбина вместо да се върнат в България. Голяма част от тях са български турци и роми от района на Пазарджик, където се чувстват дискриминирани. В този край 90 на сто от хората са без работа и живеят от детски и социални помощи. "Който може, бяга", уверява Клаудия Хемерлинг от Малтийския кръст в Мюнхен, където пиаците за наемане на евтина работна ръка са много повече, отколкото в Кьолн.

Репортажът от Кьолн завършва на същото място, откъдето е започнал - на Фенлоерщрасе. Малко след 12 на обяд Алеко обаче все още не е намерил работа.се предава и си тръгва. За да се появи отново на същото място и в същия час - пред пекарницата рано сутринта в 6.

АГ, КЩА, ДПА, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева