БСП и дребните услуги на властта

"Дълг на всички леви сили е да тръгнат на свещена война срещу силите на мрака”. Тези думи прозвучаха от сцената на традиционния партиен събор на Бузлуджа, който тази година се проведе под наслов "За хората! За справедливост и солидарност!". Фразата принадлежи на Велко Вълканов, който взе наградата за лява журналистика „Георги Кирков“.

Извън патоса и организацията, напомнящи силно на времената преди 89-та, от тазгодишната сбирка на БСП край Бузлуджа стана ясно, че немощта на партията вече е започнала да се изражда в подчертан скептицизъм към европейскостта и яростно отрицание на другия, но опакована в целофана на солидарността и подобни добре звучащи понятия.

Празни думи

"Европа боледува. Прекрасната идея Европейски съюз - хората да живеят в мир, солидарност, всеки да има достоен живот - вече не вдъхновява много хора. Те са отчаяни и търсят посоки“, обясни на множеството бившият лидер на партията и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев. След кратката атака по ЕС и обяснения, че в България управлява правителство на „сделката и статуквото“, той отстъпи думата на лидера на БСП Михаил Миков. Който от своя страна за пореден път се обяви против санкциите срещу Русия, които нанасяли щети на България и на ЕС, и призова всички партии да отстояват интереса на България пред европейските институции.

Миков пък определи партията като "истинска", защото успяла да оцелее през последните 25 години, въпреки всичките лъскави политически проекти в български и чужди лаборатории.

На сцената се качи и издигнатият за кандидат-кмет на София Михаил Мирчев. Той преброи между 50 хиляди и 80 хиляди присъстващи на събора, към които трябвало обаче да прибавим също и събиращите сили на сянка в гората, които били "не по-малко пламенни социалисти". После социологът обясни, че посетителите на Бузлуджа в сравнение с миналата година са още по-хубави и интелигентни. “Не са хубави и интелигентни онези от кресльовците пред Народното събрание, които и сега се упражняват", добави Мирчев, визирайки протестиращите срещу кабинета "Орешарски", които в последните няколко седмици организираха няколко демонстрации в подкрепа на съдебната реформа.

Ако оставим на страна празните думи, и тази година Бузлуджа не донесе нищо. БСП продължава да залага на уж атрактивни за електората си послания, като мантрата със справедливостта, например. Извън кухите фрази обаче партията отказва да заеме позиция, която да изпълни със съдържание декларативните слова.

Само преди дни социалистите решиха да не заемат позиция по съдебната реформа извън обобщението на техния лидер, който оприличи промените в конституцията като „прасе с крака на пиле“. И тук изобщо не става дума за подкрепа на проекта. А по-скоро за това, че като „истинска“ партия (по Миков) и макар да е против, бе редно БСП да аргументира позицията си и да предложи свое виждане за "справедливостта", под чието мото се проведе и сбирката на „интелигентния и красивия“ ѝ електорат.

БСП - опозиция с облаги

От левицата така и не изтъкнаха мотив защо отказват да участват в решаването на проблемите в системата на правораздаването. Факт е обаче, че позицията им максимално улесни сделката между ГЕРБ и ДПС. Незаинтересованото отрицание от страна на социалистите обслужи и целта на прокуратурата – максимално орязване на конституционния проект и, в крайна сметка, запазване на лостовете за влияние на обвинението в съда.

На фона на дългата партийна история на БСП, вялостта ѝ определено повдига редица въпроси. Дали социалистите са изгубили политически рефлекс? (Една адекватна тяхна позиция по съдебната реформа определено би им донесла плюсове). Дали са сключили сделка, чиято крайна цел е легализиране на отношенията между управляващите и ДПС? И ако това е така, каква е наградата, която социалистите са получили? Има ли общо кратно между позицията им и избора на Мая Манолова за омбудсман, например?

Извън въпросите около липсата на политическа далновидност, все по-натрапчиво става усещането, че социалистите са се примирили с ролята си на опозиция с облаги, която не създава проблеми, като в замяна получава дребни услуги от част от управляващите. За да опита все пак да мотивира своите избиратели, в тази ситуация БСП трябва целенасочено да промени образа си. Затова не е и изненада, че формацията предлага на електората си нов, напълно нихилистичен образ, залагащ предимно на отрицания. И докато от партията обясняват това като несъгласие с управляващите, подобен тип политическо поведение в стил "Волен Сидеров“ обслужва именно недобре сработената коалиция.

Само декор

От тази гледна точка БСП, макар на думи да опитва да избяга от „системните партии“ (по Лютви Местан), на практика работи изцяло за системата. Екзотични решения, като това за кандидат-кмета Михаил Мирчев, са по-скоро само декор и маскировъчна одежда на новата роля на левицата. Която уж се бори със „силите на мрака“, но всъщност участва активно в спойката между тях.