Борисов търси аварийния изход

Партия ГЕРБ не оцелявала във властта, а съществувала като партия, за да става все по-добра. По тази причина формацията щяла да се яви на избори не с обещанието, че ще предложи на избирателите „още от същото“ (което безспорно било много хубаво), а нещо „още по-добро“. Това бе една от съществените тези на вицепремиера в оставка Томислав Дончев в негово телевизионно интервю от последните дни. Малко след това в типичния си народняшки стил подобна нова линия лансира и премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото народът лесно свикнал на хубавото (става дума, разбира се, за магистрали) и по тая причина формацията трябвало да му предложи нови неща. 

След тази плаха заявка за някакъв вид обновление, в медиите изтече информация за партийна анкета, проведена от 10-годишната партия, която през есента за първи път загуби избори. В анкетата активът на ГЕРБ трябвало да набележи кои са потенциалните му партньори и с кои партии в никакъв случай не бива да се влиза в коалиционни отношения. Освен това проучването целяло да разбере кои са приоритетните сектори, в които партийците трябва да се съсредоточат особено, когато пишат предизборната си програма.

Това не е политическият нрав на ГЕРБ

Подобни активности и наченки на вътрешнопартиен живот не прилягат на обичайния политически нрав на ГЕРБ. Досега те са били изцяло отричани от ръководството на партията, а всяко мнение, различно от това на Борисов и тясното му обкръжение, просто не е съществувало. Най-пресният пример е сбирката на местните лидери и кметове от партията, които подремнаха в зала 1 на НДК, където трябваше да изслушат речите на част от ръководството (по-значимата част, разбира се). По-тревожното тогава бе обаче, че самите местни партийни началници дори за миг не се запитаха защо са разходени до столицата като масовка, която да служи за фон на Борисовата реч, без някой да се поинтересува от техните виждания, мнения и проблеми.

Съпоставени със събитията отпреди президентския вот, тези от последните дни все пак изглеждат като квантов скок за Борисовата партия. Дори могат да бъдат възприемани като обещание, че от еднолична военизирана структура ГЕРБ ще се превърне в жив политически организъм и ще избяга от обичайното си състояние на малки планети, гравитиращи около лидера-слънце. 

Досегашните мантри

Дали обаче това е така? Ако съдим по досегашните метаморфози на Борисов, сегашният „флирт с актива" не е нищо по-различно от трик.  Първоначално ГЕРБ печелеше симпатии, а оттам и гласове заради твърденията за лошото наследство, оставено от тройната коалиция. Във втория си управленски мандат партията избра друг подход – обеща диалогичност и измисли нова мантра – реформите. В името на тези реформи се изискваше съставяне на правителство с националисти и социалисти, а всяко действие бе оправдавано с необходимостта от реформиране на институциите у нас. В крайна сметка преосмислянето на държавата така и не се случи.

Очевидно обаче приказките за лошото наследство и последвалите реформи вече не могат да бъдат продавани. Магистралите не са безкрайни, а необходимостта да се задоволи усещането за справедливост на обществото изисква нова метаморфоза на ГЕРБ. Тъкмо липсата на такова усещане се оказа ключов фактор и основен двигател на исканията за промяна, изразени чрез недотам осмислени обществени действия като референдума за мажоритарното гласуване и избора на един летец за президент.

Впрочем, първата изборна загуба на ГЕРБ показа, че партията вече не може да разчита на „генералската твърда ръка“. За своето десетгодишно съществуване формацията на Борисов не просто не се различи от сочените от нея като опоненти ДПС и БСП, а се сля с тях. Затова и тефлоновото покритие на лидера на ГЕРБ започна бавно да се нащърбва с белези, оставени от Пеевски или Цацаров, които рано или късно щяха да доведат до изборно поражение. 

Аварийният изход - "хората така искат"

За партия като ГЕРБ, която разчиташе единствено на своя „военачалник“ загуба на вот означава отнемане на публичното очарование. Затова и политическият инстинкт на Борисов в момента му подсказва да бяга. А бягството може да бъде отиграно „красиво“ само по този начин – с мнението на актива. Мнение, което до момента е било пренебрегвано, и е оставало напълно незначително.

Затова и спокойно можем да твърдим, че ГЕРБ не се променя, не се отваря към избирателите и не се модернизира, както ще се опита да ни внуши върхушката на формацията. Единственото, което се случва в момента, е опит на Борисов да си осигури терен за бягство от отговорност. Тъй като сривът на формацията му започва, той панически търси авариен изход. А аварийният изход ще се окаже демократичността – „хората така искат“.

Но колкото и да флиртува сега с активисти и избиратели, премиерът в оставка всъщност вече е в своя залез. Този залез ще стане окончателен факт след изборите, когато може да се наложи съставянето на широка коалиция. Тя, разбира се, пак ще бъде оправдана с волята на суверена.