Болезнен удар за Тръмп

Поражението на Доналд Тръмп в спора за стената по границата с Мексико много напомня за началото на неговия президентски мандат. Тогава неговите републиканци се провалиха с едно от централните си обещания от предизборната кампания - да отменят здравната реформа на президента Барак Обама.

По твърде болезнен начин Белият дом бе принуден да разбере, че заплахите и ултиматумите не вършат работа, когато трябва да се организира мнозинство от депутатски гласове. След това Тръмп започна да се вслушва повече в гласовете на лидерите от американския Конгрес, което му донесе и първи успех - приета беше неговата данъчна реформа.

Сега Доналд Тръмп получи нов болезнен урок, защото откакто демократите имат мнозинство в Камарата на представителите, играта съвсем се промени. Тръмп бе принуден да схване, че опитът да наложи нещо със сила на Конгреса във Вашингтон е също обречен на неуспех. Стигна се дори дотам, че ядрото на консервативните републикански избиратели му се подиграват като на слабак, който е допуснал да бъде бламиран от Нанси Пелоси.

Още по-неприятно за него е това, че бе сериозно увреден имиджът му на човек, който щял да отмъсти за "забравените мъже и жени" на Америка. А съветът на милиардера-министър на икономиката Рос, който препоръча на държавните служители, оказали се в принудителен неплатен отпуск, да искат кредити от банките, вместо да се хранят в обществените кухни за бедни, разкри цялата неадекватност на псевдопопулистите.

Пелоси не бива прибързано да се радва

Тръмп бе принуден да подвие опашка и в спора около мястото, на което произнася своята „реч за състоянието на нацията“. И той отново не приличаше на човек, който може да пресуши вашингтонското "блато". Президентът като нищо би могъл да произнесе тази реч и пред работниците в някоя фабрика в Охайо или на границата с Мексико, но в този случай, разбира се, щеше да е лишен от великолепния декор, който предлага пленарната зала на Пелоси.

Тръмп обаче умее да представя и най-тежките си поражения като истински пробив: в събота той гордо заяви: "Ще строим стената" - сякаш изведнъж са се появили нови възможности за това. Тази упоритост обаче явно продължава да се възприема добре от избирателите. Това е и една от причините, поради които Нанси Пелоси не бива да изпада в прибързано самодоволство. 78-годишната демократка наистина показа на вътрешнопартийните си критици какво може, но само твърдост не е достатъчна.

Десетки демократи обещаха на своите избиратели, че ще се опитат да преустановят блокадата във Вашингтон, за което е нужна някаква "сделка" с президента. А той би могъл най-сетне да разбере поуката, която не пожела да си извади от поражението около здравната реформа: за популист като него всъщност би трябвало да е най-лесната работа да кове мнозинства с помощта на съмишленици от най-различни фракции. Но дали това все още е възможно?

Андреас Рос, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main