1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бойкот на Олимпиадата - уместно или неуместно средство?

19 март 2008

Жестоката разправа на китайската полиция с простиращите тибетци предизвика бурни дискусии за бойкотиране на Олимпиадата като средство за политически натиск върху Пекин.

https://p.dw.com/p/DQtH

Във времето на Студената война бойкотирането на олимпиади е обичаен политически метод - уместен ли е този метод днес?

Олимпийските игри в Москва през 1980 г. са бойкотирани по настояване на СЩ от 30 страни, между които и Западна Германия. Повод нахлуването на съветски части в Афганистан. Четири години по-късно, Олимпиадата в Лос Анджелис е бойкотирана от 14 страни от Източния блок, между които и ГДР. Само че в днешната епоха на глобализацията този метод вече не е съвременен. Международният олимпийски комитет не е политическа институция, казва Томас Бах заместник-председател на комитета:

"Международният олимпийски комитет няма политически мандат и от него не може да се очаква да решава проблемите на света, които поколения генерални секретари на ООН, американски президенти и федерални канцлери не са могли да решат."

Steven Spielberg zieht sein Engagement zurück Olympische Spiele 2008 China Peking
Стивън Спилбърг отказа ангажимента си в подготовката на Олимпиадата в Пекин в знак на протест срещу нарушаването на човешките праваСнимка: AP

Но Олимпийските игри остават свързани с политиката. На Олимпиадата гри през 1936 г. нацистка Германия като домакин също е застрашена от бойкот, както е сега Пекин. Националсоциалистическият режим успява въпреки натиска на обществеността да предотврати бойкота, но никой не вярва, че нацистка Германия действително приема и тачи олимпийските ценности. Курт Вайс, професор по социология в Техническия университет Мюнхен:

"Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г., са организирани, от друга страна, блесятящо. Пред очите на света всички анти-еврейски преследвания са временно преустановени, всички антиеврейски табели и знаци са отстранени, също временно. Лекомислено е да се вярва, че спортът може да постигне неща, които политиката, икономиката и армията не могат да постигнат."

Големи спортни прояви могат да станат повод за политическото отваряне на дадена страна, както показа Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Последиците са либарализиране на южнокорейската вътрешна политика и признаване от други страни, които преди това подържат само дипломатически контакти със Северна Корея. Но Олимпийските игри са преди всичко спортно събитие. Става дума за състезание и медали. Историята показва, че бойкотите не помагат особено.

Германското федерално правителство и Германският национален олимпийски комитет се изказаха срещу бойкотиране на Олимпиадата в Пекин.