Безсъници в Луанда

Строителните площадки са на всяка крачка - китайските работници усилено режат камъни, наливат бетон, грохотът на машините по улиците не секва. Крановете постоянно се въртят в различни посоки, светлината на прожекторите раздира мрака на тропическата нощ. Ако се нуждаете от спокоен сън, Луанда не е най-подходящото място. Почти половината от 18-те милиона анголци живеят там - при това държавата е четири пъти по-голяма от Германия.

От 2002 година насам анголската столица постепенно се променя. Тогава най-после настъпва краят на войната и започва строителният бум - по седем дни в седмицата, 24 часа в денонощие се работи по изграждането на новата Луанда - инфраструктура, сгради, паркове. Повечето проекти са поети от китайски строителни концерни. Вместо пари за работата те получават нефт. Изглежда Луанда съвсем оправдано се нарича "африканският Дубай". Само че "Дубай", в който токът постоянно спира, налягането на водата спада, а интернет стачкува.

"Петролът е нашето проклятие"

Със своя износ на нефт от по два милиона барела дневно, Ангола вече е изпреварила доскорошния африкански шампион Нигерия. Страната е и втори по големина износител на диаманти на континента. Анджела Мингас, която ръководи Центъра по изкуство, архитектура, урбанистика и дизайн в университета "Лусиада", намиращ се в непосредствена близост до небостъргача на "Сонангол" - държавната нефтена компания, която пълни бюджета на страната с милиони петродолари, казва: "Петролът е нашето проклятие". Тя изтъква, че многото пари носят със себе си много алчност и корупция, а и водят до твърде бърз, неконтролиран растеж. "Покрай петролните фирми цените на недвижимите имоти скочиха до небето - сега и за най-лошото жилище в центъра на града трябва да се плаща наем от 5 000 долара месечно. Тъй като петролните фирми обикновено плащат за 2-3 години предварително, стана така, че най-обикновени анголци с тристайни къщи изведнъж се превърнаха в милионери." Мингас уточнява, че същото се случва и с хотелите и ресторантите - цените растат неимоверно.

Анголската икономика расте с 10 процента годишно, междувременно Луанда се превърна в най-скъпия град в света редом с Токио. Движението в столицата обаче е истинска катастрофа, задръстванията са постоянни. Ако нямаш късмет, може да ти дотрябват два часа за изминаването на два километра.

Централните квартали на Луанда изглеждат добре, но предградията са в ужасяващо състояние - там няма нито аптеки, нито училища, улиците, целите в дупки, са заринати със смет. Там няма нито ток, нито канализация, няма чиста вода, поради което постоянно избухват холерни епидемии, а продължителността на живота е около 40 години.

"Този град е ненормален"

"Много от младите хора са безработни, много деца не ходят на училище. Този проблем не може да бъде решен лесно, но не трябва само да се вторачваме в него, а трябва да търсим алтернативи. Естествено - може да се критикува, но по-добре би било да се действа и да се гради", казва младият ди-джей Сасердот. Той живее по-скоро в центъра на столицата, но и неговата улица не е асфалтирана, а покривът на къщичката, в която живее с майка си и шестте си сестри, е от ламарина. Сасердот работи по плажовете на Луанда, там клубовете са безброй. Чаша бяло вино, джин-тоник и две парчета пица илизат към 40 долара.

"Този град е луд, напълно луд", казва архитектката Мариа Жоао. Обект на нейните критики е строителната политика на правителството: без мисъл и разбиране се вдигат небостъргачи, при положение, че песъчливата почва не е подходяща, климатиците и асансьорите често не работят, водоснабдяването определено не е на най-високото ниво. Строителните планове се копират от интернет, експертна помощ не се търси, а именно от нея има особено голяма нужда.

"Живот има само за богатите"

"Климатът тук е специфичен - 30 градуса жега и 80 процента влага, т.е. пълно безумие е да вдигаш стъклени сгради. Това е подходящо за други държави, на които слънцето не им стига, но ние тук имаме нужда от сянка", обяснява Мариа Жоао. Тя подчертава, че градът има спешна необходимост от инфраструктурен план вместо от импровизации. "Страната е богата, но хората са бедни. Може да се строи трескаво, но след три месеца всичко отново рухва, ако хората работят без компетентни указания. Това, от което имаме нужда, е образование", категорична е архитектката.

Не всеки обаче може да си позволи образование, университетските такси са твърде високи, казват бедните. "Живот в Ангола има, но само за богатите", убеден е и известният художник Антонио Оле. "Страната ни е една от най-корумпираните в света. Президентската дъщеря пък е най-голямата крадла. Много милиони, спечелени покрай петрола, все още попадат в джобовете на отделни лица вместо да стигнат до народа", обобщава той.

АГ, ДПА, ДР, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева