Бездомниците на България

На 27-ми януари 2014 по темата "Бездомните в България" се проведоха дебати в "Център за култура и дебат Червената къща" като част от проекта за документален театър и дебати "Невидими №3: ДОМ". Николай Цеков присъства на събитието.

Те бродят по софийските улици и често надничат в контейнерите за боклук. Не разчитат на милостиня, събират вторични суровини. Няма начин да не ги познаете - по парцаливите дрехи, помръкналите очи и брадясалите лица. Думата е за бездомниците. Според полицията броят им в София е около 200 души. По данни на неправителствени организации обаче тази цифра е поне 10 пъти по-висока. Националният статистически институт няма данни и не извършва наблюдения по темата.

Как се става бездомник?

Асистентката по социология в Софийския университет Вероника Димитрова казва, че причините за това да заживееш на улицата са най-различни. "Най-често обаче хората губят своя дом след като са били отхвърлени от семействата си", добавя тя. Не са малко и случаите, в които хората се оказват на улицата след като са били измамени при залагане и при продажба на жилище.

Според Саркис Ованесян, национален мениджър на международната благотворителна организация "Мисия без граници", поне 10 на сто от бездомниците в София са израснали в домове за деца. След като навършат 18 години, те трябва да напуснат социалните учреждения. Така много от тях се озовават на улицата. Ованесян подчертава, че 10 на сто от бездомниците в столицата са с висше образование. "През нашата организация само в София досега са преминали между 2500 и 2600 бездомници. Сред тях съм срещал инженери, художници и поети. Няма да забравя срещите ми с един 60-годишен минен инженер, принуден да спи на улицата", разказва мениджърът на "Мисия без граници" - единствената благотворителна организация, която редовно полага грижи за хората без дом по столичните улици.

Ованесян казва, че в миналото съдбите на бездомниците често са били съвсем различни. "Няма никаква гаранция, че в обществото и във времето, в които живеем, няма да сме следващите, които са се оказали на улицата", казва той. "Бездомниците са съвсем видими хора, които обаче обществото не иска да вижда. Понякога тези хора се нуждаят от минимална помощ. Така например единият от 700-те бездомници, на които 8-те български сътрудници на "Мисия без граници" и десетките доброволци ежедневно раздават топла супа и хляб, нямаше пари да си извади лична карта и заради това не можеше да започне работа. Нужни бяха нищожни усилия и сега човекът вече работи и има покрив над главата си", разказва Саркис Ованесян.

Те стават все повече

А какво се случва в софийските центрове за настаняване? Както по комунистическо време, когато централните части на градовете бяха редовно прочиствани от "чужди на социализма явления" и "асоциални елементи", така и днес полицията има заповед да задържа бездомните в полузатворническия си център в квартал "Дружба". "Но ако някой от задържаните там се разболее, той бива изхвърлян на улицата, защото в центъра медицинска помощ не се оказва", казват активисти на "Мисия без граници".

Що се отнася до лошото състояние на центровете за настаняване и грубото отношение към настанените там, то вината, без съмнение, е на вечно отсъстващите държавни институции и на общината, смята социоложката Вероника Димитрова. Според нея бездомничеството е тежък провал на държавата и нейните институции в социалната сфера. "Това обаче не винаги е било така", казва Димитрова и дава за пример победената и мизерстваща България след Ньойския договор, залята от потоци бежанци от Тракия и Македония. Тогава националната трагедия и острият дефицит от жилища са довели до стремглаво увеличение на броя на бездомните. Властите обаче са реагирали адекватно и през 1929 година е бил приет закон за справяне с бездомничеството. Хората на улицата са получили право безвъзмездно да придобият общинска и държавна земя, върху която със специално отпуснати кредити са успели да си построят своите нови домове.

"Сега в държавата има много повече свободни жилища и материални средства в сравнение с годините между двете световни войни, с които би могло да се осигурят възможности за социална интеграция и реинтеграция на бездомните хора. Но институциите нямат визия за това", изтъква младата социоложка от Софийския университет. Според нея държавните и общинските социални служби трябва да започнат поне процес на регистрация на бездомните и на типологизиране на случаите на загуба на жилището или невъзможност за придобиване на собствен дом. "Едновременно с това трябва да се потърсят ефикасни начини за помощ и солидарност с тази невидима за властта общност", подчертава Димитрова.

Българите и благотворителността

Саркис Ованесян от "Мисия без граници" вече не вярва, че държавата може да помогне на бездомниците. "Помощта за тези хора трябва да дойде "отдолу", от нас самите, от човешкото у нас. Защото бездомните не се нуждаят само от хляб и покрив, а от уважение - особено в начина, по който им даваме храна и подслон. За жалост много от българите смятат, че бездомните им сънародници сами са виновни за положението, в което са се оказали. Добродетели като състрадание, милосърдие, благотворителност и човечност се превърнаха сякаш в чужди за българската нация понятия. Самите хора от улицата често ми казват, че състраданието и уважението, което някой минувач им е показал само с няколко разменени добри думи, струват много повече от парите, храната или дрехите, които им е предоставил. Те помнят подобни редки мигове с години. Знаете ли, че бездомните много четат? Това споделят доста от тях, особено хората, които някога са имали дом и семейство. Опитваме да удовлетворим тази тяхна насъщна потребност с копия на Библията и други подходящи книги", разказва Саркис Ованесян. Според "Мисия без граници" именно вярата и надеждата, че Бог и хората не са безразлични за съдбата на изпадналите в беда и че всеки човешки живот е ценност си струва да се изживее, може да даде на бездомните сили да поемат протегнатата ръка, без да бъде наранено тяхното достойнство.