1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бездомникът с диплома

6 февруари 2012

Доскоро те са имали и работа, и дом. Днес обаче живеят на улицата. Наричат ги "новите бездомници на Гърция": хора от средната класа, които надали някога са си представяли, че ги чака такава съдба.

https://p.dw.com/p/13pAo
Снимка: Fotolia/paul prescott

Драстичните съкращения на държавните разходи, болнавата икономика и нестабилната конюнктура оставят дълбоки рани в гръцкото общество. През 2011 година 320 000 гърци са останали без работа. А много от тях - и без дом. Според непотвърдени данни на неправителствени организации, от 2009 година насам броят на бездомниците по гръцките улици е нараснал с цели 25%. А броят на хората, ползващи услугите на кухните за бедни, е скочил с 15%.

Маркус Боларис, зам.-министър на здравеопазването, е наясно с проблема. "Наскоро добавихме нова категория в нашия списък на бездомните. Кръстихме я "Новите бездомници". Става дума най-вече за гърци с добро образование, загубили жилищата си заради неплатени сметки. Преди да останат на улицата, те са водили съвсем нормален начин на живот", казва Боларис.

Един от многото

Те се крият в затънтени улички, складират малкото си лични вещи в колички за пазаруване, търсят храна в кофите за боклук, спят в парковете и под мостовете. В приютите за бездомници отдавна вече няма места, а броят на запитванията расте ли, расте.

Winter Obdachloser Berlin
Студ, глад, мизерияСнимка: picture-alliance/dpa

41-годишният Панайотис е един от "новите бездомници". Дълги години той е работил като главен готвач в луксозни хотели и заведения. Заради кризата обаче Панайотис губи работното си място, а покрай него и жилището си, тъй като няма как да погасява взетия заем. Панайотис все пак е имал късмет - намерил е подслон в приюта на една атинска неправителствена организация.

Радост в мъката

"Този обрат в живота ми дойде като гръм от ясно небе. Никога не съм и предполагал, че може да ми се случи подобно нещо. Все още ми е трудно да приема ситуацията. Срамувам се... Ако не бяха приятелите ми и мястото в този приют, сигурно отдавна щях да съм посегнал на живота си", разказва Панайотис. И добавя:

"Междувременно осъзнах, че трябва да ценим малкото, което ни прави щастливи. Не е необходимо да тичаме подир големи цели и скъпи придобивки. Достатъчно е да имаш семейство, малко приятели и работа, която ти доставя удоволствие. Това са важните неща в живота."

АГ, ДР, АРД, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми