Алпинизъм и нацизъм

Само за четири дни алпинистът Хайнрих Харер се превръща в герой: през юли 1938 година заедно с трима приятели той покорява Айгер - високата 3 970 м и най-опасна северна стена в швейцарските Алпи. Германско-австрийската група екстремни спортисти празнува триумфа на човека над природата, както тръби навремето пропагандата в Австрия и Германия.

Всичко в името на Фюрера

"Нацистката пропаганда умело използва за собствени цели спортните успехи на алпинистите", казва Фридерике Кайзер, директорка на изложбата "Берг хайл! Алпийският клуб и алпинизмът от 1918 до 1945" (от нем. Berg Heil - поздрав на алпинистите при изкачването на даден връх). Изложбата в Мюнхен е посветена на нацисткото минало на германското алпийско движение - най-голямото в света.

Нацистите превръщат планинарите в икони на германското превъзходство, казва Фридерике Кайзер. На специална церемония четиримата покорители на стената получават похвала от "най-високо място". Лично Фюрерът Адолф Хитлер ги приема и привества за смелостта и вярната служба на Третия райх. Само няколко месеца преди това Хайнрих Харер е станал член на Националсоциалистическата работническа партия. Първото покоряване на северната стена Айгер е зенит в кариерата му на алпинист, а поканата от Хитлер е връх на неговото възхищение от Фюрера. През 1938 г. Харер пише в дневника си: "Ние се изкатерихме по Айгер, през върха, та чак до нашия Фюрер".

Забранено за евреи!

Култът към личността на Фюрера и националистическото мислене бележат и пътя на расистката омраза и антисемитизма в Алпийския клуб. "Това е първият клуб в Третия райх, който изключва от редиците си евреите", казва Фридерике Кайзер. Още през 1924 година, тоест 10 години преди завземането на властта от Хитлер, над планинските хижи се развяват първите знамена с пречупен кръст. Малко по-късно се появяват и плакати с надпис: "Тук евреите са нежелани". Още в края на 1924 година 145 от общо 405-те регионални организации на Алпийския клуб изключват евреите от редиците си.

Смърт или чест!

Десетилетия след края на Втората световна война никой не проронва и дума за нацисткото минало на алпинистите. 60 години след края на войната най-голямото в света алпийско сдружение все пак започва да преосмисля миналото си. Фридерике Кайзер се опитва да обясни защо в Алпийския клуб антисемитизмът покълва толкова рано? От една страна култът към алпийските герои е добре дошъл за нацистите и тяхната идеология за превъзходството на германската раса. "Освен това широко разпространената навремето любов към Родината бива използвана като средство за отграничаване", казва Кайзер. В резултат алпийският спорт се милитаризира и между 1933 и 1945 година Алпийският клуб е задължен да набира новобранци за планинските стрелкови дивизии. Нацистката пропаганда провъзгласява много от експедициите, вкл. опита за покоряване на деветия по височина връх в света Нанга Парбат в Хималаите, за победни походи в името на Германия. "Смърт или чест", гласи мотото на нацистката пропагнада.

Двойният живот на алпиниста

Хайнрих Харер също участва в експедицията за покоряване на Нанга Парбат, кръстен от нацистката пропаганда "Съдбовният връх за германците". Избухването на Втората световна война обаче осуетява завръщането му в Австрия. Дългогодишните му скиталчества го отвеждат до Тибет, където става съветник на духовния водач Далай Лама. Там Харер написва книгата "Седем години в Тибет". През 1997 г. по нея е заснет еднименният филм с Брад Пит в главната роля.

След края на нацизма Хайнрих Харер започва нов живот като писател, кинодокументалист и изследовател. Той обаче никога на признава своето нацистко минало и оправдава всички свои решения със страстната си любов към планината. Все пак намира сили да определи миналото си като "глупава грешка". През 2012 година Хайнрих Харер би навършил 100 години. Неговото има остава символ на един изключителен алпинист, но и на един планински герой, който до смъртта си през 2006 година постоянно отрича ролята си в нацистката държава.

Автор: Р. Фукс, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов