Ако пуснем всички, ще се удавим задружно

Масовата миграция изненада благоденстващия Запад? Нищо такова. Преди повече от 40 години американският микробиолог и еколог Гарет Хардин настойчиво предупреждава за грозящата опасност. А философът Бен Дюпре обобщава възгледите на Хардинг и ги допълва с нови идеи от областта на социологията и политологията. Тук подбрахме по-важното от текста на Дюпре.

***

"Оцеляването ни в близко бъдеще изисква действията ни да се ръководят от етиката на спасителната лодка. В противен случай ще направим лоша услуга на потомците си."

Гарет Хардин, 1974

"Носим се из Морално море… В нашата спасителна лодка седят около 50 души. Нека да предположим, че в нея има място за още 10 души. Да допуснем, че ние в лодката виждаме как още 100 души плуват във водата извън нея и ни молят да ги пуснем в нашата лодка.

Имаме няколко варианта. Дали да живеем според християнския идеал да "спасим ближния" или пък според марксисткия "всекиму според потребностите"? Потребностите на хората във водата са еднаква и всички те са наши "ближни", тоест – ние можем да качим всичките 100 души на лодката, предназначена за 60. Тогава тя ще потъне и всички ще се удавим. Пълна справедливост, пълна катастрофа…

"Трагедията на общото ползване"

Лодката все пак разполага с допълнителен капацитет от 10 места, тоест – ние можем да спасим десет души. Но как да ги изберем? И накрая – можем да решим да не качваме никого на лодката и така със сигурност да се спасим."

Метафората за спасителната лодка присъства в една статия на американския еколог Гарет Хардин от далечната 1974 година, който обосновава тезата си срещу сбъркания начин, по който развитите западни държави се опитват да помагат на по-бедните, развиващи се страни. Хардин твърди, че добронамерените, но зле направлявани интервенции на Запада в крайна сметка са вредни и за двете страни. Държавите, получаващи чуждестранна помощ, развиват култура на зависимост и така не успяват да изпитат на свой гръб опасностите от необуздания растеж на населението. В същото време надигащата се неограничена миграция означава, че инертното западно население бързо ще бъде погълнато от неспирния поток икономически бежанци. Според Хардин, отговорни за тези несгоди са най-вече страдащите от угризения на съвестта западни либерали. Тъкмо тях той осъжда като поощрители на "трагедията на общото ползване" – процес, при който ограничените ресурси идеалистично се смятат за законна собственост на всички хора, а това неизбежно води до тяхната свръхексплоатация и унищожение...

Самият Хардин поддържа своята сурова етика на пълната спасителна лодка. Тъй като не изпитва угризения на съвестта, той иронично съветва разкъсваните от угризения либерали "да станат и да отстъпят мястото си на други", като по този начин се освободят от чувството за вина, заплашващо да дестабилизира лодката. Няма смисъл да се тревожим за начина, по който сме стигнали дотук – "не можем да променим миналото". И само ако заемем неговата твърда и безкомпромисна позиция, ще успеем да запазим света (или поне нашата част от него) за идните поколения, твърди Хардин.

Голяма част от аргументите му се основават на предположението, че по-високата репродуктивност на по-бедните държави ще продължи дори ако те получат по-справедливо отношение. Той не допуска, че тези стойности могат да бъдат реакция на високата детска смъртност, ниската продължителност на живота, лошото образование и т.н.

Кой ще се откаже доброволно от мястото си в "лодката"?

Хардин, биха казали либералите, ние сме изправени пред ситуация на груба и неподправена безнравственост – егоизъм, самодоволство, липса на състрадание… Но самите либерали не могат да се измъкнат от капана: как да проявяват състрадание и справедливост, как в същото време да останат верни на собствените си морални изисквания, без сами да се откажат от "мястото си в лодката" и без да им се налага да посочат кои 10 души ще бъдат спасени? В крайна сметка в съвременния либерализъм може би има някаква непоследователност, която по автоматизъм изисква принципите на морала и социалната справедливост да се разширяват глобално. Съвременният западен либерализъм наистина е достоен за похвала. В същото време обаче очевидно се налага дълбока промяна в съвременните практики и политики на международно свързване, защото същият този либерализъм рискува да се провали на фона на глобалните реалности. И в двата случая на политическата философия все още ѝ предстои много работа в сферата на глобалната и международна справедливост.

За тази публикация с разрешение на издателя е използван сборникът "50 основни идеи. Философия" (2013), Бен Дюпре, Издателство "Инфодар", София.
ISBN:978-954-761-516-8