Академични игри

На подготвяната реформа и първите академични реакции към нея се спира Антоанета Пунчева.

„Образованието е и наличието на тоалетна хартия, която слагаме в тоалетните и студентите непрекъснато я крадат” - думи на проф. Иван Илчев, ректор на СУ, при откриването на учебната година.

„В Румъния всъщност нищо лошо не се е случило. Там реформата отдели академичното от финансовото управление на университетите. В Румъния ректорът управлява и представлява университета, но не подписва нищо. Не прави обществени поръчки, не върши дейности, които може да въведат човек в изкушение”, разяснява в интервю пред в. „Стандарт” образователният министър. И все пак, и той се опасява от свръхпроизводството на професори. Решението било в Апелативната комисия, която щяла да бъде контролен орган – "малък, но изключително силен и мобилен”, който ще се сезира при нарушения.

Красьо - професор за една нощ?

За да илюстрираме опасността от академични злоупотреби, ще дадем един драстичен пример: нашумелият бизнесмен Красьо Черния може да стане професор за една нощ, ако са верни твърденията на медиите, че е прикривал финансови нарушения на ректора на Стопанската академия в Свищов. Според засегнатите лица ги свързвала само една докторантура.

Време е Берлинската стена в науката и висшето образование да падне, настоява Сергей Игнатов, и университетите да бъдат напълно самостоятелни. Автономията им ще бъде специално регламентирана в предстоящия нов Закон за висшето образование.

Междувременно едно малко непохватно изказване на финансовия министър Дянков настрои срещу промените и тези, които от години ги чакат като решение на хроничните проблеми в научната сфера. Като застаряването на академичния състав, мумифицираната Висша атестационна комисия, материалната нищета, в която работят много от институтите на Българската академия на науките. Парите за наука в България са под 0.5% от брутния вътрешен продукт, а заложеният в Лисабонската стратегия стандарт е минимум 3%.

„Възможен вариант тук е да се затворят повечето лаборатории и научни центрове в БАН, като на тяхно място се учреди фонд „Наука”. До него ще имат достъп всички научни работници от различните университети, частните лаборатории, мозъчните тръстове с нестопанска цел и дори индустрията. Наскоро преброих 89 различни отдела в БАН и ми е много любопитно какви проучвания се правят там, например в института по космология или по океанология”, допълва още образователният министър, доктор по египтология. Заради тези изказвания българските медии бързо му поставиха следния етикет:

Враг на БАН

Оказва се обаче, че радикалните идеи са се родили по-рано и в друга глава. През декември 2008 г. пред Capital.bg бъдещият финансов министър Симеон Дянков казва: „За да получи бърз старт (фондът), най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. Това ще осигури приходи от около 250 млн. долара, по-голямата част от които могат да се инвестират директно във фонда. А с останалите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно. След това трябва да се сформират фондации, които да дават пари по проекти, а не по звена. Добрите проучвания ще се използват след това в университетите и лабораториите, а това ще подобри качеството на образованието.”

Как реагират научните среди на подготвяните свръхрационални промени? На въпросите на „Дойче Веле” отговаря доц. д-р Полина Павлишина, катедра „Геология и палеонтология” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Антоанета Пунчева: Като учен с опит и в БАН, и в СУ, как оценявате новите идеи и квалификациите „феодални старци”? Отвъд езиковите каламбури, по-важният въпрос е: къде се прави наука в България?

Полина Павлишина: Там, където има хора с изострено научно любопитство и идеи, академично мислене и вкус към най-новите световни достижения в своята област. Такива хора има както в университетите, така и в институтите на Българската академия на науките. Не бива да бъдат противопоставяни по този признак. За съжаление науката изисква материално обезпечаване. В последните десетилетия държавата напълно дебаркира от материалното осигуряване на научните изследвания, както в университетите, така и в научните институти. Никакви пари не се отпускаха за оборудването на аналитични лаборатории, за закупуването на аналитична техника.

Неприятен е и фактът, че дори и до днес в университетите нашите заплати се формират като резулат от хорариума – изнесените лекции и семинари. Научните ни публикации и международно участие остават встрани от заплащането, а и въобще – от оценката ни като университетски преподаватели.

За реформата: тя е предизвестена и отдавна, отдавна очаквана. Аз се тревожа единствено от това, че дискусията, която тече последните седмици в медиите и в обществото, е прекалено пазарна, неакадемична, незадълбочена. И някакси не искам това да се отрази и в подготвяните проекти.

Свръхпроизводство на професори?

Антоанета Пунчева: Има ли опасност те да доведат до свръхпопулация на професори и девалвация на научните степени? С други думи, учени ли са Хачо Бояджиев и Иван Славков?

Полина Павлишина: Не би трябвало, не би трябвало. Това е кариера и начин на живот за много преподаватели и учени в БАН. Ние не без основание се тревожим от обезценяването на тези научни степени. В новия проектозакон за академичния състав ясно се вижда, че се маха високата докторска степен, която досега беше доктор на науките, и която се достигаше със защита на втора дисертация. А сега – с придобиването на академичната длъжност доцент във всеки университет, ние ще получаваме научната степен хабилитиран доктор. За мен е приятно, че ще стана хабилитиран доктор... Автоматично, бидейки доцент в СУ. Но не смятам, че това ще направи преподавателите по-конкурентноспособни, ако те се избират във всички университети.

Американизиране на научната система

В много университети и в Европа е така, но за България може би са нужни някакви единни критерии за хабилитация, за преминаване в по-високото ниво, и оттам всеки университет да има правото да си избира доценти и професори. В противен случай, критериите ще са резултат от правилника на съответното висше учебно заведение. И в СУ вероятно ще са много по-високи, отколкото в другите университети.

Антоанета Пунчева: Някои критици на подготвяните промени говорят за апетити към имотите на старите и авторитетни институции БАН и СУ.

Полина Павлишина: Ако има някаква тревога в обществото за апетити към имотите на БАН, то вероятно е от едно интервю на Симеон Дянков, още преди той да стане министър, където оцени стойността на имотите на БАН на 250 млн. долара. Неговата идея там е да създаде научен фонд, който да бъде финансиран след освобождаване и разпродаване на части. Силно се надявам, че като финансов министър Симеон Дянков не подкрепя вече тази си теза, защото би била неприлична в обществото.

В края на нашия разговор доц. Павлишина заявява, че е оптимист, защото напоследък се отделят малко повече пари за научни изследвания, а и учените вече активно участват в международни проекти, което ще им позволи да си набавят необходимото оборудване. Като дълго мечтания микроскоп, например. Засега тя все още прави своите изследвания в БАН, защото там има микроскоп, което не може да си позволи в СУ. В Алма Матер, в замяна на това, разполага с компютър. И така – с автобуса – успява да комбинира своите научни занимания. После малко засрамено ме моли да не пиша това. Отказвам.