А ако САЩ наистина ударят цели в Иран?

Коментар на Удо Бауер:

Авторитетните израелски вестници "Маарив" и "Джерусалем пост" твърдят, че са научили от източници, близки до ООН, че в петък американският президент Доналд Тръмп възнамерява да се срещне с външния министър Майк Помпео, с министъра на отбраната Патрик Шанахан и с множество генерали. Темата на срещата им: възможни "тактически атаки" срещу ирански ядрени съоръжения като реакция след осъществените миналата седмица нападения срещу танкери в Оманския залив.

От американска гледна точка няма съмнение, че зад нападението стои Иран. Въз основа на представените от Пентагона доказателства е трудно да се направи друго заключение - колкото и Иран да отрича.

Позицията на Иран: обяснима, но неоправдана

Конструкцията и въоръжението на бързоходните бойни катери съответства точно на тези, които Революционната гвардия на Иран използва от години. Магнитните морски мини, използвани при нападенията срещу двата танкера, са част от стандартното въоръжение на персийските елитни части. Доказателствата, предоставени от Съединените щати, са по-убедителни от всичко, което бе изнесено преди войната в Ирак. Техеран очевидно е искал да демонстрира, че неговите войски са в състояние да препречат достъпа до Персийския залив, а така и - до арабския петрол.

Доналд Тръмп не би допуснал подобно нещо, макар досега нито един американски танкер да не е засегнат от атаките. Американският президент постоянно убеждава избирателите си, че вече не възнамерява да влиза в ролята на световен полицай, както и че няма намерение да участва във войни в Близкия изток. Но сега явно се готви да постави граници на Иран. Всеки американец би се съгласил с това, особено ако Техеран заплашва световната икономика с подобни удари, а в бъдеще вероятно и с по-сериозни военни акции.

От друга страна недоволството на иранското правителство е повече от разбираемо. То се придържаше стриктно към всичките си задължения в международното ядрено споразумение, но САЩ въпреки това се оттеглиха от него. Наложените от Америка икономически санкции са брутални и от тях страдат обикновените хора. И все пак: това не дава на иранците правото да се държат като пирати в залива и да възобновят ядрената си програма. Тази стратегия е обречена на неуспех, тъй като Иран е до голяма степен в изолация в региона, а във военен план е слаб. А и сега САЩ решиха да изпратят още 1000 войници в Близкия изток.

Военен удар е възможен всеки момент?

Така че не би трябвало да се изненадваме, ако някой ден чуем в сутрешните новини, че в Иран са били бомбардирани ядрени съоръжения. Американците едва ли биха започнали голяма война, но и един "ограничен удар" би имал сериозни последствия, които определено биха предизвикали страх. Европа би трябвало ясно да посочи на света и особено на Иран следното: ако Техеран не прекрати веднага провокациите си, военната реакция няма как да бъде избегната. И тогава европейците ще застанат на страната на САЩ, на арабските им партньори и на Израел.