"Живеем от ден за ден": страданията на иранците

В отговор на блокирането на Ормузкия проток, свързващ Персийския и Оманския залив, САЩ наложиха морска блокада над иранските пристанища. Целта е да бъде спрян износът от Иран - най-вече на петрол, като по този начин се усили натискът върху правителсвото в Техеран.

"САЩ биха могли да поддържат такава блокада в продължение на месеци, а в някои сценарии дори и повече от година", казва пред ДВ Шахин Модарес от университета "Тор Вергата" в Рим.

"Единственият губещ е населението"

След почти шестседмична война между Иран и САЩ в момента цари крехко примирие. Морската блокада обаче представлява явно нарушение на това споразумение, твърди иранският преговарящ и председател на парламента Мохамед Багер Галибаф.  Президентът на САЩ Доналд Тръмп обаче се придържа към блокадата, докато не постигне споразумение с Техеран.

Модарес вижда в блокадата не толкова средство за бърз военен успех, колкото инструмент за постепенно и контролирано отслабване на иранския режим. Той посочва паралели с последните години на иранско-иракската война (1980-1988 г.), когато Техеран беше под постоянен военен и икономически натиск и в крайна сметка се съгласи на примирие.

Мярката обаче не оказва натиск само върху иранския режим, подчертава Модарес. "С времето глобалният икономически натиск, оперативното изтощение, а също и вътрешнополитическият натиск в Иран се засилват. Затова този инструмент е ефективен само в краткосрочен и средносрочен план и не представлява устойчиво решение. Единственият губещ в този сценарий е населението - независимо какво ще стане с войната", обяснява той.

Иран има проблеми както с износа, така и с вноса

Морската блокада има за цел преди всичко да попречи на износа на петрол от Иран. Според данни на специализирания журнал "Лойдс Лист" има ирански кораби, които успяват да заобиколят блокадата. От 13 април, когато беше наложена американската блокада, тя е била преодоляна от 26 кораба, сред които поне 11, превозващи ирански нефт и газ, съобщиха от изданието в началото на седмицата. Междувременно Пентагонът опровергава тези твърдения. 

Икономическите последствия от блокадата обаче засягат не само износа, но и вноса на стоки от първа необходимост, казва за ДВ икономическият журналист Ашкан Низамабади, който в момента живее в Берлин.

Според Низамабади Иран внася годишно около един милион тона ориз - предимно от Индия и Пакистан. Ако морската блокада продължи, Техеран вероятно ще трябва да се насочи към алтернативни сухопътни маршрути или към засилено сътрудничество с Турция. "Тази логистична промяна е значително по-скъпа, отколкото да се ползват морските пътища. Това ще повиши цените, а в крайна сметка разходите се поемат от потребителите“, казва журналистът. При някои вносни стоки предлагането вече е ограничено, тъй като търговците се опасяват от недостиг.

Живеем от ден за ден, казва журналист от Техеран, пожелал анонимност: "В супермаркета или в пекарната хората купуват само толкова, колкото им е необходимо за едно хранене, защото не знаят какво ще донесе следващият ден."

Хиляди губят работата си

В същото време се засилва страхът на хората, че могат да загубят работата си. След унищожаването на нефтени и промишлени съоръжения десетки хиляди работници бяха уволнени. Спирането на производството в стоманодобивната и нефтохимическата промишленост заплашва да предизвика верижна реакция и да принуди много от свързаните с тях предприятия да прекратят дейността си. Много услуги бяха преустановени по време на войната и досега не могат да бъдат възстановени.

Самане, която преди е продавала козметика в Техеран, описва ситуацията така: "Откакто започнаха стачките миналата зима, всичко застина. После дойдоха протестите, а след тях - войната. Сега имаме примирие, но нищо не се е подобрило."

Много семейства вече живеят от спестяванията си и не знаят колко дълго още ще могат да издържат в тази ситуация. Според очевидци от Иран много млади хора са се върнали при родителите си. Други напускат големи градове като Техеран, където разходите за живот са високи.

Иранската икономическа е във все по-тежка криза

Иранската икономика от години страда от лошо управление, корупция и международни санкции. Според оценките през 2025 г. средната инфлация в Иран е била около 51 процента, а през 2026 г. се очаква тя да достигне 69 процента. Иранската икономика в момента е в рецесия при продължаващо нарастване на инфлацията, казва икономическият експерт Амир Ализаде в интервю за ДВ.

Той цитира данни на Международния валутен фонд, който прогнозира за Иран отрицателен икономически растеж от около шест процента през тази година. А Програмата за развитие на ООН очаква спад от осем до десет процента. Очаква се и равнището на бедността да се повиши с около пет процентни пункта - от 36 в момента на 41 процента.