1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо все ходим на избори, а няма промени в България

Иво Беров
Иво Беров
22 март 2023

Защо вече толкова пъти ходим на избори, а в България нищо не се променя? Дали политиците не разбират какво искат хората? Или няма достатъчно партии? Има една причина, която изглежда неоспорима. И все пак, кой е виновен?

https://p.dw.com/p/4P341
Български депутати в парламента
Снимка: BGNES

Вече цяла година и повече дори, различните видове анализатори се мъчат да разгадаят поради каква невнятна причина докъм две трети от имащите право на глас в България не са пожелали да гласуват на изборите през октомври 2022 година. (При общ брой на избирателите в списъците - 6 620 820, гласувалите са 2 601 900).

Всъщност дори не се мъчат особено да разберат. Причината се натрапва от само себе си. Идва наготово - лесна, удобна и дори многофункционална. И най-вече проста. Толкова проста, че всяко задълбочаване в истинността ѝ изглежда неуместно.

Една невярна причина

"Политиците на успяват да привлекат гласовете на въздържалите се от гласуване" - ето я най-често изтъкваната причина. И може би единствената, обсебила общественото ни пространство. Тя е толкова всеобхватна, че изглежда неоспорима. Има само един недостатък. Не обяснява нищо. А освен това не е и вярна.

"Политиците са далеч от народа, не разбират неговите искания и затова не успяват да привлекат гласове" - повтарят повечето анализатори постоянно. Това обаче не е вярно. Политиците много добре знаят какво искат хората. Познават и безпокойствата и страховете им. Дори злоупотребяват с тези безпокойства и страхове. Някои ги насаждат користно с лъжи и нелепи изявления, като това за фалита на държавата например.

Не е случайно и това, че в политическите обещания на партиите на първо място винаги се поставя овладяването на инфлацията. Което значи, че партиите откликват на хорските тревоги, ако не с действия, поне с обещания.

Представени са всички възможни интереси

И не е вярно това, че негласуващите не са намерили свое политическо представителство. В българската политика са представени всички възможни политически разцветки, а партиите отразяват всички възможни обществени нагласи.

Има и десни, и леви, и крайнолеви, и крайнодесни партии, има и център ляво, и център дясно, има партии "за Русия" и "против Русия", „за еврото“ и „против еврото“, „за Европа“ и „против Европа“, „за вето“ на влизането на Македония в ЕС и „против“ това вето, има и „за излизане от Европа и НАТО“, има и партия за връщане към времената на Тодор Живков (Социалистическа партия „Български път“).

Няма само партия с джендърска идеология, може би защото такава идеология няма, а може би и защото малцината български политици с либерални разбирания се притесняват да ги изявят. Което не пречи в посланията на поне две български партии (една лява, а другата много дясна - или поне за такива се представят) да присъства тъкмо борбата срещу нещото, което го няма.

Политици, които знаят какво се харесва на хората

Друго обстоятелство, което анализаторите и журналистите сякаш забравят, е, че поне десетилетие България беше управлявана тъкмо от човек, който разбираше "болките и страданията" на хората, защото беше "прост като тях". България значи има богат опит точно с политици, които ревностно откликват на общонародните щения.

Така че в българската политика бяха представени всички видове обществени нагласи, бяха избирани всякакви видове политици и политически водачи - България беше управлявана и от цар, и от пожарникар, и от комсомолски секретар и от човек с "едно вишо" образование и от човек с две висши даже. От премиер, написал две-три книги, и от друг, толкова прочел.

Всички са маскари?

Всички видове политици обаче, всички видове партии, всички видове политическо поведение и политически действия, бяха включени във вездесъщото, всеобщо, всеобхватно и най-често укорно определение "политици-ТЕ". Каквато и несрета да сполетеше обществото ни, винаги отговорни се оказват "те" - политици-Те. Не отделни политици и не отделни политически действия, а всички Те накуп.

От което обществото ни започна да ги възприема като някаква отделна политическа каста или прослойка - като особен вид хора, едва ли не, чиято основна цел е да лъжат и да крадат, тъкмо според байганьовското разбиране, че "всички са маскари". Пък и за журналистите беше лесно да разобличават не отделен политик и неговите действия, а политиците въобще. Без никаква опасност някой да се разсърди.

Иво Беров
Иво БеровСнимка: Dimitar Ganev/DW

От подобни обобщения извличаха и извличат изгода тъкмо онези политици, които наистина лъжат и крадат, защото така се оказва, че те са като всички останали и няма за какво чак толкова да бъдат укорявани и обвинявани. Точно на тях им е изгодно и рехавото изборно участие. Изгодно е също и на онези популисти, които се обявяват против "политическата класа и политическата система".

Изборът на негласувалите

И точно това съвсем неоправдано поставяне на политиците в един кюп, в една особена, отделена от обикновените хора, прослойка е една от основните причина хората да се въздържат от гласуване. С довода: "няма смисъл да се гласува, "политици-Те" са си такава, ние нищо не можем да променим".

А политиците на промяната би трябвало да убедят онези, които отказват да избират, че действително няма нищо да се промени, но не ако гласуват, а ако не гласуват. И че изборът на негласувалите е липсата на промени.

****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Иво Беров
Иво Беров автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Привърженици на Възраждане развяват българския флаг пред Паметника на съветската армия
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница