Защо избрах да уча в Нидерландия: трима българи разказват

В края на лятото полетите от София до Айндховен се пълнят с едни и същи по съдържание куфари. В тях има преведени актове за раждане, дипломи, папки с документи и... внимателно подредени очаквания за живота, който предстои. Всяка година хиляди български студенти заминават за Нидерландия в търсене на по-добро образование и реализация.

България е сред десетте държави, които изпращат най-много студенти в Нидерландия. По последни данни на Nuffic* само за 2024 година броят им е 5455. Богатият избор от програми на английски език, възможностите за финансиране и интернационалната среда се превръщат в символ на модерно обучение и по-висок стандарт на живот.

Но какво се случва, когато самолетът кацне и нидерландската мечта се превърне в ежедневие? Представяме Ви историите на трима българи на различен етап от образованието си.

Как се ражда една мечта?

За Неда всичко започва почти случайно, когато консултанти от агенцията за висше образование в чужбина Unify посещават училището ѝ във Видин. "Нямах никаква идея къде ще е и като цяло не знаех дали ще съм достатъчно смела и дали нашите ще могат да си позволят да отида в чужбина", спомня си тя.

Неда се отказва от следване в България, защото още на етап кандидатстване се сблъсква с тромави процедури и объркващи сайтове. Като млад технологичен човек тя очаква нужната информация да е леснодостъпна, а кандидатстването да е онлайн. Когато университет в София изисква от нея да отиде на място, за да подаде документите си, тя разбира, че "нидерландските университети правят следването много по-привлекателно" и записва Комуникации в Арнем.

При Атанас мотивацията е по-драстична - тя е плод на разочарование. След две години в Юридическия факултет на Софийския университет той осъзнава, че правото не е неговото призвание, сменя посоката и избира Медийни науки в Гронинген. Главна роля в избора му изиграва и животът в столицата, който го отблъсква заради отдалечените студентски общежития и препълнените автобуси. В Нидерландия пътят му до лекциите е далеч по-приятен. "Мога просто да си взема колелото и да стигна до университета. Хем се раздвижвам, дишам свеж въздух, не се бутам с никого", казва той. 

Мартин пък, воден от желанието да опознае различни култури, винаги е бил сигурен за пътя, по който ще поеме. "Просто си знаех, че България няма да е за мен", казва той. Първоначално се насочва към Великобритания, но след Брекзит избира Нидерландия като най-близката алтернатива с богат избор от програми на английски. Неговият интерес към модната и музикална индустрия го отвеждат към специалността Креативен бизнес в Леуварден. "В България изобщо не мисля, че има такива специалности близко до това, което аз искам да правя."

За много млади хора, пътят към "Ниската земя" започва именно с обещание за нещо по-вълнуващо от "монотонното" образование у дома. За разлика от българската образователна система, университетите в Нидерландия се делят на теоретични (Research) и практически (Applied Science). Тази особеност и разнообразието от над 2100 специалности на английски език са водещи фактори за избора на множество български студенти, обяснява Милена Генчева, основател и директор на Unify. "Няма друго място, на което имаш такова голямо разнообразие на английски eзик и то при такива такси."

Социалният "подарък"

Един от най-силните стълбове на нидерландската мечта е социалната система. Благодарение на подкрепата, предоставяна чрез нидерландската Служба за организация на образованието (DUO), студенти като Неда, Атанас и Мартин имат известна финансова стабилност по време на следването си. Тя се дели на две: студентски заем, покриващ таксата за обучение с 1% лихва, и студентска субсидия от около 850 евро месечно. Двата вида помощ могат да се комбинират. Това позволява на голяма част от българските студенти да бъдат финансово независими.

Неда описва заема като "подарък", защото той не се изплаща, ако завършиш в рамките на десет години. Условията за получаване на субсидията пък са студентът да работи поне 32 часа месечно. "Ако работя 8 часа на седмица, това не ме издържа... но като получиш и DUO от правителството, това е много хубаво наистина. Получаваш и безплатна карта за транспорта", обяснява Атанас. В България е различно, казва Атанас. Приятелите му от Софийския университет не ходят на лекции, ако работят. "Едва успяват на упражненията да отидат."

Когато мечтата остане "без покрив"

Докато финансирането на следването се оказва лесно, намирането на студентско жилище е огромно предизвикателство. Тук нидерландската мечта често придобива формите на клаустрофобично мазе или схлупен таван. Студентите са съветвани да започнат търсенето пет месеца преди първия учебен ден. Често те са принудени да наемат жилище още преди началото на семестъра и са длъжни да плащат наем, въпреки че още не са там. "Ако до 1 август нямаш стая, няма и да имаш", гласи неписаното правило. 

В студентското общежитие на Атанас е въведена система за временно настаняване - в помощ на първокурсниците без покрив над главата. От септември до ноември, когато имотния пазар е под най-голямо напрежение, Атанас и съквартирантите му трябва да имат готовност да приютят първокурсник "по спешност" срещу по-нисък наем. 

Мартин разказва, че е нямал късмет. "Бях бездомен за един месец." Прекарва няколко седмици по диваните у различни приятели, за което признава: "Неудобно ми стана, че така го правя, но нямах друг вариант". Дори когато намира подслон, условията са далеч от идеалните. Той разказва за абсурдни ситуации, в които наемодатели превръщат неподходящи пространства в скъпи квартири. В сградата, в която той заживял под наем, имало наематели дори в мазето. "Двама човека живееха в две стаи в мазето. Те нямаха нормални прозорци."

Проблемите в тази квартира продължили дори и при изнасянето. Когато Мартин трябвало да замине за стаж в чужбина, се наложило да води 6-месечна битка за депозита си. Агенцията, през която наел стаята, отказвала да му го върне, въпреки че къщата е била в лошо състояние още при нанасянето му. Той се видял принуден да наеме адвокати. "В крайна сметка заплашването с юристите свърши работа и си получих парите", разказва той.

Мечтаната работа: диплома срещу реалност

Широко разпространено е вярването, че дипломата от Нидерландия носи конкурентоспособност на трудовия пазар. Това обаче не е всеобщо правило. Милена Ганчева казва: "Тези, които много лесно си намират работа (в Нидерландия) и ги задържат веднага, са в техническия сектор". Става дума за специалности, свързани с IT и инженерство, както и финанси. Тя пояснява, че реализацията за хората с по-масова специалност като Бизнес или Маркетинг е много по-трудна.

Такъв е примерът на Неда, която е взела своята диплома преди две години, но не я е използвала нито ден. След завършването си тя продължава да работи като асистент в магазин за дрехи. Кандидатства за различни позиции, но признава, че е трудно. "Не искам това да ми е професията и се опитвам в момента да си намеря пътя." Главната пречка е езикът, затова тя започва да учи нидерландски. "Смятах, че това ще ми помогне да си намеря работа, но не става толкова бързо."

Атанас подчертава, че интернационалната среда, която привлича хиляди, създава и жестока конкуренция. "За Нидерландия знам, че е доста трудно да се намери работа... Има твърде много кадри и малко места."

Нидерландските възпитаници обаче се радват на голяма популярност в България. Милена разказва за обратната връзка, която получава от работодателите: "Завършилите в Нидерландия се открояват от всички други. И то много". Тя редовно получава обаждания от работодатели, които търсят контакти на българи с нидерландски дипломи.

Изтичат ли ни мозъците?

Политиката на Нидерландия е ясна - международните студенти са инвестиция. "Идеята е тези хора – каймакът на различните държави – да останат там", казва Милена.

Не е съвсем ясно обаче какво точно се случва след дипломирането. Институциите не проследяват пътя на завършилите, защото нямат права, които да им позволяват да събират такава информация. По наблюденията на Милена студентите се разделят на три групи: оставащи, връщащи се и заминаващи към трета държава.

Неда, Атанас и Мартин казват, че засега нямат намерение да се връщат в България. Това обаче не означава автоматично "изтичане на мозъци". Според Милена преди е имало повече хора, които са заминавали за Нидерландия с идеята да напуснат България за дълго. "Но сега вече не е така."

За все повече млади хора изборът не е между "тук или там", а движение между различни възможности. Историите на Неда, Атанас и Мартин показват ясно, че нидерландската мечта има различни измерения. За едни тя е шанс за нов живот, за други разочарование, а за трети просто спирка по пътя им. Нидерландската мечта не е нито илюзия, нито гаранция. Тя е сбор от възможности, но и от компромиси. И като всяка една мечта, тя работи различно за всеки, който се осмели да я преследва.

*Нидерландска организация за международно сътрудничество във висшето образование