Защо е почти сигурно, че ще има правителство след изборите | Новини и анализи от България | DW | 27.09.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо е почти сигурно, че ще има правителство след изборите

Никой не иска нови избори напролет след тези на 2 октомври. Политиците също не искат, независимо какво говорят. А това е сериозна предпоставка да се окажем с власт, която да изкара поне до лятото. Какви са вариантите?

Коментар от Веселин Стойнев:

Никой не иска нови избори напролет след вота на 2 октомври. Политиците също не искат, независимо какво говорят. Защото дори и тези, които ще загубят в неделя, нямат интерес от тях (доколкото изобщо са способни на рационална преценка). А това е сериозна предпоставка наесен да се окажем с управление, което да изкара поне до лятото. Още повече, че следващата есен има местни избори, а това е идеално оправдание сега да се състави някакво управление и следващият парламентарен вот да е заедно с местния. Защото картината, която очертават социологическите агенции засега, не показва ясна възможност за абсолютно парламентарно мнозинство.

Редакцията препоръчва

Какви са сценариите

Условно казано, след изборите в неделя най-вероятно е властта да отиде или в партиите на промяната, или в партиите на старото статукво. Мандатоносител може да е партия ГЕРБ, която води според всички сондажи, но може да е и "Продължаваме промяната" (ПП), въпреки че тя стопява подкрепата си спрямо ноември. Все още има немалък брой избиратели, които не са решили за кого и дали изобщо ще гласуват. Според социолозите в 48-ия парламент ще влязат между 6 и 8 формации.

Ако електоралните нагласи се запазят до деня на вота, изглежда малко вероятно ГЕРБ (ако излезе първа) да събере мнозинство от 121 гласа - защото за партиите на промяната влизането в коалиция с нея би било самоубийствено. ГЕРБ може да разчита единствено на ДПС и на "Български възход", ако партията на Стефан Янев влезе в парламента. Последните две не са чертали "червени линии" за такава коалиция.

Малко вероятно към момента е и ПП, БСП и "Демократична България" (ДБ) да съберат абсолютно мнозинство. И въпреки че от ПП се заричат за нови избори, партньорите им едва ли ще им "пристанат". Защото БСП и ДБ и сега не качват осезаема електорална подкрепа, а е логично ПП да очаква собствените ѝ проценти да спаднат още, ако се окаже виновна за предизвикването на поредни избори.

ГЕРБ също няма интерес от нови избори, защото въпреки че електоралната ѝ мобилизация се запазва стабилна, търпението на поддръжниците може да се изчерпа. Още повече, че тя все още е "партията на властта" - с партийни елити и бизнес структури, които вече втора година чакат своята "реституция". Това е и партията с най-добри позиции в местната власт, а за предстоящите след година местни избори няма по-добър плацдарм да я запазиш и разшириш от този да държиш централната власт.

Единственият печеливш от нов вот вероятно би била партия "Възраждане", която събира периферии от разочаровани от почти всички останали партии - макар и вероятно да е достигнала тавана си. Но при определени договаряния и евентуални зависимости тя би могла пасивно да осигури на ГЕРБ правителство на малцинството, като просто не участва в гласуването му. И така да изиграе ролята на "Атака", която пасивно подкрепяше първия кабинет на Бойко Борисов, а после осигури и избора на кабинета "Орешарски".

Президентът Румен Радев също няма интерес в тежките зимни месеци да носи отговорността за управлението на страната, особено след като настоящото му служебно правителство се оказа най-слабото досега и стана за смях с несподелената си любов към "Газпром". Мирните до коалиционност отношения между държавния глава и ГЕРБ подсказват договорена подкрепа от него за такъв кабинет.

Евроатлантическият дневен ред пък ще бъде силен натиск върху ПП и ДБ да не се окажат виновни, че хвърлят страната в нестабилност към нови избори. Пред тях ще остане опцията да поставят своите условия за парламентарна подкрепа на реални политики, отстояващи геополитическата независимост на страната, без да участват в кабинет с мандат на ГЕРБ. Това ще е труден до невъзможност ажиотаж да не бъдат обявени от своите поддръжници за предатели.

Веселин Стойнев

Веселин Стойнев

Силите на промяната биха имали оправдан хоризонт за нови избори само чрез прегрупиране в нов политически субект, но не просто във вида на неслучилата се предизборна коалиция ПП-ДБ. Защото "още от същото", неуспяло през октомври, няма как да е електорално по-успешно идния март. А за такова същинско прегрупиране зимното време няма да е достатъчно, дори да има желание.

На ход е избирателят

Така разковничето на почти нарисуваното правителство - на малцинството, програмно до лятото, експертно или под каквато и формула да се състави - е в това как да си в опозиция. Ако то бъде съставено с мандата на формациите на промяната, пасивната парламентарна подкрепа от ГЕРБ и ДПС ще е по-лесна, отколкото обратното - да е с мандата на ГЕРБ и да бъде подкрепяно с кворума на ПП и ДБ. Затова формациите на промяната не би трябвало да отказват съставяне на свое правителство на малцинството дори с втория или третия мандат, иначе рискуват да бъдат сериозно наказани от избирателите на следващи извънредни избори напролет.

Ако не искат сами да се накажат, доколкото в крайна сметка всичко е на техен гръб, избирателите трябва да решат категорично въпроса за властта още на 2 октомври. Като гласуват активно и осигурят мнозинство за управление.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.