Задава ли се вълна от ляв тероризъм в Германия

Тежка телесна повреда и членство в престъпна организация - по тези обвинения студентката Лина Е. беше осъдена на 5 години и 3 месеца лишаване от свобода от съда в Дрезден. Трима други обвиняеми също получиха присъди. Жертви на нападението са били четирима души, за които се твърди, че са неонацисти.

Описана е атаката срещу единия от въпросните четирима. Той бил брутално пребит, защото носел шапка с крайнодесни символи и щял да остане „белязан за цял живот” от нанесените му рани. Това деяние показва докъде води агресивният антифашизъм, се казваше в мотивите към присъдата.

Все повече агресивни леви екстремисти

В свой доклад от 2022 година Службата за защита на конституцията, която отговаря за вътрешното разузнаване, отбелязва, че „потенциалната опасност от ляв екстремизъм в Германия остава висока“. Броят на готовите за насилие леви екстремисти се е увеличил с около 700 души – в момента като такива са регистрирани 10 300 души.

"Актовете на насилие се извършват планирано и целенасочено от малки групи, които действат конспиративно и професионално", се казва още в доклада. Данните сочат, че насилието е насочено в повечето случаи срещу полицията и отявлени десни екстремисти, но също и срещу фирми – предимно в сферата на недвижимите имоти. Климатичните протести също са засегнати от такива агресивни атаки.

Чисто статистически обаче престъпленията, извършени по лявоекстремистки подбуди, намаляват – това показват данните за регистрираните деяния. През май 2023 е отбелязан спад от 31% в случаите на политически мотивирано насилие. То се е отнасяло обаче предимно до престъпления с пропаганден характер и нанасяне на имуществени щети. Броят на нанесените телесни повреди е намалял с около 9% спрямо същия период на предходната година. Точно обратната тенденция се наблюдава при дясноексремистките престъпления – там има увеличение с 16%.

Междувременно Службата за защита на конституцията констатира "високо ниво на радикализация" сред левите екстремисти, които са склонни към насилие. Готовността за прибягване до насилие е толкова силно изразена сред някои членове на крайното ляво, "че те се отделят от останалата част на спектъра и извършват свои собствени, щателно планирани и често изключително брутални действия в малки групи".

Ключовите места са Берлин, Хамбург и Лайпциг

Големите градове като Берлин, Хамбург и Лайпциг са идентифицирани като ключови места за този тип нападения. Лина Е., която получи ефективна присъда, е именно от Лайпциг. Министърката на вътрешните работи на Германия Нанси Файзер коментира решението с думите: "Не трябва да се позволява тази спирала на радикализация и насилие да продължава".

Присъдите срещу Лина Е. и нейните съучастници предизвикаха огромно недоволство в средите на левите екстремисти, констатира още вътрешната министърка. Поради това органите на реда щели "да ги държат под око". Властите били решени да предприемат също толкова решителни действия срещу левия екстремизъм, колкото и срещу десния екстремизъм или ислямския тероризъм.

Наближава ли моментът, когато ще се говори за “ляв тероризъм”?

Въпреки че броят на престъпленията, извършени от леви екстремисти, е намалял, Службата за защита на конституцията смята, че опасността не бива да се подценява. Председателят на службата Томас Халденванг заяви: "Ако спиралата на радикализация продължи и деянията станат все по-брутални и неконтролируеми, ще наближи моментът, в който ще трябва да се говори и за ляв тероризъм”.

Все по-честите и яростни протести срещу климатичната политика от известно време са в полезрението на органите за сигурност. Според доклада на Службата за защита на конституцията левите екстремисти се опитват да представят действията си като легитимно средство за политически протест, независимо че извършват криминални и насилствени деяния.

Случаят с “Последно поколение”

Гражданското неподчинение в момента променя характера си. Преднамерената, а понякога и насилствена съпротива се поставят наравно с движенията за човешки и граждански права, които ненасилствено протестират срещу системни несправедливости. По времето, когато е писан въпросният анализ на Вътрешното разузнаване обаче, все още нямаше редовни улични блокади от групата радикални защитници на климата, наричащи се "Последно поколение".

Членовете на “Последно поколение”, които залепят ръце по уличната настилка и блокират движението, все по-често се озовават зад решетките. През май в цялата страна бяха извършени обиски по подозрение в подкрепа на криминално сдружение. Действията на полицията предизвикаха разгорещен дебат за това дали строгостта е съизмерна с извършеното.

Политологът Армин Пфал-Траугбер защитава активистите от “Последно поколение” и смята, че не е редно те да бъдат обвинявани в ляв екстремизъм. “Те не се съпротивляват при арест, не използват сила срещу полицаите”. Пфал-Траугбер обаче не е съгласен с методите на техния протест. По думите му фактът, че голяма част от населението се е настроило срещу тях, сочи, че действията им са “стратегически погрешни. Според него „ако недоволството срещу тях става все по-голямо, тази малка група може да се радикализира все повече и повече”.