Yes we can? | Новини и анализи по международни теми | DW | 07.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Yes we can?

У дома Барак Обама е толкова непопулярен, че го наричат "най-слабия американски президент след Втората световна война". При това някои от грешките, за които го държат отговорен, са чужди, пише в коментара си Геро Щлийс.

default

Барак Обама

Барак Обама би трябвало всъщност да е един от най-популярните президенти в историята на САЩ. Безработицата се топи, курсовете на акциите скачат нагоре. Американските войници, участвали в кървави войни по света, най-сетне се завърнаха у дома, последната инициатива на американското правителство за опазване на климата среща международно одобрение, а дълго оспорваната здравна реформа постепенно започва да се приема от всички американци. Всичко това би трябвало да повиши популярността на американския президент.

Президентът като комикс

Реалността обаче е съвсем друга. Популярността на американския президент е на много ниско ниво, някои анкети дори го окачествяват като най-слабия президент след Втората световна война, а постиженията му не срещат голямо признание. Сред населението се затвърждава впечатлението, че този президент не е в състояние да постигне каквото и да било.

Нещо повече, в Америка дори стана модерно да се разказват вицове за него. Всичко това не само отравя политическата атмосфера в обществото, но и се разминава с истината. Защото Обама е по-добър от своето реноме. Много от неговите начинания са правилни и съдействат за отдавна необходимата промяна в политиката. Като се започне от здравната реформа и се премине през политиката по опазването на климата, та чак до някои дълбоки обществени промени като например узаконяването на еднополовите бракове.

Смущаващи гафове

USA Demonstration Gegen Gesundheitsreform Obama

Демонстрации срещу здравната реформа на Обама

Някои практически грешки и пропуски обаче оставят впечатлението, че Барак Обама не е много наясно с изкуството да се управлява. Гафовете около прилагането на здравната реформа са само един пример за това. Недостатъците в здравните грижи за ветераните от войните са другият пример. И в двата случая съответните министри трябваше да се разделят с постовете си, но в крайна сметка тези гафове хвърлиха тъмна сянка и върху президента. Републиканците, а и някои симпатизиращи им медии, се грижат за това, критиките срещу Обама да не секват.

Барак Обама също има принос за саморазрушителната конфронтация в Конгреса и в обществото. Много често той се се държи прекалено самонадеяно и арогантно към политическите си опоненти, вместо да се опита да сключи с тях компромисна "сделка", изгодна и за двете страни. Поради това президентът явно няма да успее до края на своя мандат да реформира ретроградния имиграционен закон. Други проблеми, които очевидно ще си останат нерешени, са свързани с твърде либералния закон за притежание на огнестрелното оръжие, с несправедливата образователна система, както и със слабостта на средното съсловие.

Външна политика без концепция

Преди междинните избори през ноември републиканците засилват натиска си над президента и дори искат да го съдят, защото според тях Обама твърде често превишавал своите компетенции, заобикаляйки Конгреса. Независимо, че и двете партии са еднакво виновни за тоталната блокада във Вашингтон, всичко се приписва именно на Обама. При това положение не е изненадващо, че критиките към президента се пренасят и към външната му политика. Не само противниците, но и негови съюзници твърдят, че му липсвал ясен външнополитически ориентир.

Irak - Junge Männer werden zur Verteidgung rekrutiert

Иракската армия набира доброволци, за да се справи с екстремистите от ИДИЛ

Продължителното лавиране около въпроса за военен удар срещу Сирия и половинчатите действия срещу Путинова Русия го дискредитираха допълнително в очите на чуждестранните му съюзници. Все пак Барак Обама изтегли американските войски от Ирак и Афганистан и по този начин удовлетвори копнежите на своите сънародници, уморени от водените продължителни войни. Сегашната взривоопасна ситуация в Ирак, породена от победния ход на ИДИЛ показва обаче, че американците все още нямат концепция за бъдещето на тези страни.

Застигнат от реалността

В речта си пред кадетите от военната академия Уест Пойнт през май, Барак Обама увери, че бъдещата борба срещу международния тероризъм ще се води от цяла мрежа от съюзници и подкрепящи ги регионални сили. Събитията в Ирак обаче го изпревариха.

Предшественикът му Джордж Буш и неговите републиканци всъщност би трябвало да се червят от срам, гледайки невъзможността на иракската армия да се справи с терористите от ИДИЛ. В крайна сметка, именно по инициатива на Буш и сие навремето бяха разпуснати много армейски части, заради страхове, че те биха могли да се бият срещу американците. Но вместо Буш, под удара на критиките сега попада Обама.

Square

Предишната еуфория отмина

Германия и европейските съюзници на Америка са сериозно загрижени от това развитие на нещата. Те стават свидетели на злощастното управление на един президент без късмет, но и на залеза на суперсилата САЩ. Предишната увереност на Барак Обама от "Yes we can" отдавна се е изпарила. А що се отнася до бъдещето, Германия и европейците очевидно ще са принудени да залагат повече на собствените си сили и концепции.

Редакцията препоръчва

Реклама