Великобритания: "Около половината НПО ще колабират"

Рос Андерсън посещава от 8 месеца курсовете на благотворителната организация Action Mental Health в Лисбърн, близо до Белфаст в Северна Ирландия. Младият мъж страда от депресия и тревожно разстройство, пише германската обществено-правна медия АРД в статия за неправителствените организации (НПО) във Великобритания.

Занятията, които предлага организацията в Лисбърт, покриват теми като справяне със стреса, базови компютърни умения и обучение за хора, които не могат да четат и пишат. Рос разказва, че без курсовете на благотворителната организация са щели да му липсват много неща: "Бих имал по-малко увереност да говоря с хората, бих имал по-малко структура и дисциплина в живота си. Що се отнася до психичното ми здраве, все още щях да съм на ръба и всеки момент можеше да ми е последният. Това ми дава бъдеще."

Обещанията на Джонсън и реалността

След Брекзит обаче бъдещето на неправителствените организации на Острова е неясно. В края на март приключва програмата на Европейския социален фонд за Великобритания. Благодарение на нея, благотворителната организация, която помага на Рос Андерсън, е получила над 4 милиона евро през последните години. Борис Джонсън беше обещал пари на НПО - сектора, припомня АРД.

Но само дни преди края на европейското финансиране, шефът на Action Mental Health Дейвид Бабингтън все още не знае колко средства ще получи организацията му, която поддържа 10 обекта в Северна Ирландия. Всъщност, не е напълно ясно и дали изобщо ще получи нещо. Той се опасява, че ще се наложи дейностите им да бъдат сериозно орязани.

Само от 2014 насам този тип организации във Великобритания са получили общо над 5 милиарда евро. "Има 1000 души, за които се грижим всеки ден, и съществува опасност те да не могат да идват повече при нас. И много от тях няма да знаят къде да отидат", коментира Бабингтън. Несигурността за бъдещето е огромна. Неговата организация не е единствената, която може да се окаже без финансиране. Опасността е надвиснала над много други. Само в Северна Ирландия става дума за 1700 души персонал. Неизвестна остава и съдбата на много други в Уелс, Англия и Шотландия.

Андрю Ървайн, шеф на East Belfast Mission, който е преговарял с правителствените агенции от името на около 22 неправителствени организации, разказва: "Правителството на Обединеното кралство под ръководството на Борис Джонсън беше обещало, че британски фонд ще замени плащанията от ЕС на 100 процента. Сега ние вече знаем: Това няма да се случи."

По-изгодно от социалните плащания

Той обяснява, че през следващата година за цяла Северна Ирландия ще има на разположение само между 22 и 26 милиона евро за тези дейности от новия фонд. Това е 50-процентно намаление на финансирането, казва Ървайн. Около половината от помощните организации ще колабират, опасява се той. Ървайн признава, че самият той току-що е трябвало да освободи 14 от общо около 100-те си служители. Напълно възможно е да последват и още принудителни съкращения.

В организацията East Belfast Mission подкрепят предимно хора, търсещи жилище под наем, нова работа или място за порфесионално обучение - и то в квартал на Белфаст, в който безработицата е много висока. Ървайн реагира с неразбиране на реакцията на правителството. "Само за 700 евро разходи ние успяваме да намерим работно място на безработен човек от квартала. Няма логика да спрат нашата работа. Та социалните помощи излизат на държавата много по-солено." В този район на Белфаст влиянието на паравоенни и престъпни групировки е много сериозно, казва още Ървайн, цитиран от АРД. "И грижите за затворниците струват пари на държавата."

Дейвид Бабингтън от Action Mental Health е изчислил, че работата на неговата организация спестява на година около 80 милиона евро на държавата. И той е разочарован от политиката. Това, че в Северна Ирландия не може да се състави регионално правителство затруднява още повече ситуацията за НПО-тата. "Ако имаше правителство, може би щяхме да успеем да намерим поне временно решение", казва той. "Лондон гледа на нас като на странично събитие. Ние сме забравени - като тези, за които се грижим. Това е много тъжно."