Тръмп заплашва НАТО и иска помощ за Ормузкия проток

Президентът на САЩ Доналд Тръмп засилва натиска върху НАТО във връзка с конфликта в Иран и призовава за подкрепа при осигуряването на петролните доставки в Ормузкия проток.

В интервю за "Файненшъл Таймс" Тръмп заяви, че Алиансът трябва да помогне. "Ако няма реакция или ако реакцията е отрицателна, мисля, че това ще бъде много лошо за бъдещето на НАТО." Американският президент смята, че "тези, които се възползват от протока, трябва да допринесат за това там да не се случи нищо лошо".

На въпроса каква точно помощ очаква Тръмп отговари така: "Всичко, което е необходимо". Той добави, че съюзниците трябва да изпратят кораби минотърсачи, с каквито Европа разполага в по-голямо количество, отколкото САЩ. Освен това Тръмп иска и "хора, които да неутрализират някои злонамерени дейци на (иранското) крайбрежие". Същевременно той посочи, че САЩ винаги са на разположение на НАТО. "Ние помагаме на Алианса за Украйна", каза той и подчерта, че войната в Украйна всъщност въобще не засяга САЩ, тъй като страната била на хиляди километри от тях.  

Седем страни трябва да помогнат

На борда на Air Force One Тръмп заяви, че е призовал около седем държави да изпратят военни кораби, за да поддържат Ормузкия проток отворен. "Изисквам тези държави да дойдат и да защитят собствената си територия, защото това е тяхна територия“, каза Тръмп. Той заяви, че Ормузкият проток не е от съществено значение за снабдяването с петрол за Съединените щати, тъй като те сами имат достъп до петрол.

Тръмп отказа да назове имената на седемте държави. Но в предишни свои изказвания и публикации в социалните мрежи американският президент бе призовал Китай, Великобритания, Франция, Япония и Южна Корея да окажат помощ в подсигуряването на трафика в Ормузкия проток.

Реакцията на Германия и другите в Европа

На фона на заплахата, която Тръмп отправи към НАТО, и призива му към други страни да помогнат за Ормузкия проток върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас заяви преди среща на външните министри на ЕС в Брюксел: "В наш интерес е Ормузкият проток да остане отворен и затова обсъждаме какво можем да направим от европейска страна в това отношение".

Конкретно тя предложи два вида военноморски операции. Първата възможност гласи ЕС да разшири операцията си "Аспидес" за защита на корабоплаването в Червено море и към Персийския залив. Вторият вариант е да се сформира "коалиция на желаещите", към която държавите членки да могат да предоставят военни средства според възможностите си.

Германският външен министър Йохан Вадефул обяви, че в момента не вижда никаква нужда за германско участие. Той гледа скептично и на евентуалното разширяване на европейската мисия "Аспидес". 

"Няма да се включим в този конфликт", заяви Вадефул. Той сподели, че САЩ и Израел са му обяснили, че целта на техните атаки е да унищожат военния потенциал на Иран – по-специално ядрената и ракетната програма. Германия очаква да бъде информирана, когато това се случи, подчерта Вадефул и добави: "Тогава с удоволствие ще се включим в преговорите". Само чрез решение, постигнато чрез преговори, може да се постигне сигурност в Ормузкия проток и в Червено море.

Франция сама предложи ескортна охрана за търговски кораби. Президентът Еманюел Макрон обяви след консултации в рамките на Г-7, че държавите от групата искат да възстановят трафика в Ормузкия проток, като осигурят ескорт за петролни танкери и товарни кораби. Макрон обаче уточни, че в момента не са налице необходимите условия за това. За да се осигури такава охрана, е необходима координация между няколко военноморски сили и няколкоседмична подготвителна работа. Париж все още не е дал конкретен отговор на молбата на Тръмп.

Британският министър на енергетиката Ед Милибанд заяви пред телевизия Sky News, че правителството ще работи със своите съюзници – сред които и САЩ – за да гарантира, че Ормузкият проток отново ще стане проходим. "Има редица неща, които можем да направим", каза Милибанд и посочи като пример автономните системи за откриване на морски мини. Той обаче не пожела да посочи какво конкретно би могла да направи Великобритания и подчерта, че прекратяването на основния конфликт е най-ефективният начин за отваряне на протока.

Как реагираха другите страни?

Австралия вече отказа да участва в мисията. Обръщайки се към Пекин, Тръмп заяви, че Китай внася около 90 процента от петрола си през протока, докато САЩ получават само минимално количество. В интервюто за "Файненшъл Таймс" Тръмп също така намеква, че може да отложи планираната за този месец среща на върха в Китай с президента Си Цзинпин.

Още в началото на войната Китай беше изтъкнал, че сигурността на трафика в Ормузкия проток трябва да бъде подсигурена. "Китай ще предприеме нужните мерки, за да опази своята енергийна сигурност", се казваше в изявление от Пекин. Експертите обаче са по-скоро скептично настроени спрямо директно китайско участие в подсигуряването на Ормузкия проток. Те предполагат, че народната република ще се опита да заложи на дипломатическите си отношения с Иран. Досега Пекин не е отговорил директно на последните искания на Тръмп. 

От президентството в Южна Корея съобщиха, че ще разгледат внимателно отговора си на молбата на Тръмп. Представител на правителството заяви пред южнокорейските медии, че сигурността на международните морски пътища и свободата на корабоплаването са в интерес на всички държави и са защитени от международното право. "На тази основа се надяваме, че глобалната морска логистична мрежа бързо ще се нормализира", се посочва в изявлението.

Япония реагира сдържано. Премиерката Санае Такаичи заяви, че правителството ѝ не е получило никаква информация по този въпрос от Вашингтон. От министерството на отбраната заявиха, че при настоящите условия няма планове да изпрати военни кораби в Ормузкия проток.

Иран блокира Ормузкия проток още в началото на войната със САЩ и Израел. През протока преминават около 20% от световните доставки на петрол. Трафикът през него практически е спрял. На този фон цените на петрола значително се повишиха.

***
Вижте и това: