"Това, което пазя": през обектива на седем сирийски деца

Рама Билал е на 13 години. Идва в България, когато е едва на четири.

До седми клас тя е учила в частно немско училище, но освен немски разбира още френски и владее отлично английски, български и арабски. Казва, че за нея България е дом: "Приютих се тук. Аз не се чувствам толкова арабка, колкото българка. Общността ми от приятели, гаджета, всички са българи."

Светът през обектива на децата

Рама е участник в изложбата "Това, което пазя". Събитието е кулминацията на едномесечен курс по фотография на "Фотоработилница 66", организиран от фотожурналистката Михаела Вачева. Експозицията показва мирната ни действителност през обектива на седем сирийски деца, избягали от войната и намерили убежище в България. За тях това е преживяване, което ги сплотява и дава глас на техния вътрешен свят чрез изкуството на фотографията.

Снимките на Рама са поставени веднага след входа на галерията. На тях виждаме детска площадка, парк, дом, но главният герой винаги е високо момиче с гъста къдрава коса. "Сестра ми е единственият човек, на когото знам, че мога да споделя, както и тя на мен и сме си обещали, че ние двете ще сме тези, които ще се държим дори когато пораснем. Родителите ни са разделени. С брат ми нямам много комуникация, защото той е по-голям и е малко по-свит", споделя момичето.

"Най-хубавото нещо, което ми се е случило"

Михаела Вачева е основният им пътеводител по време на курса, но чрез онлайн срещи тя ги запознава и със световнопризнати фотожурналисти като Аш Пондърс, Кейтлин О’Хара и Салуан Джорджес, които им помагат да изградят историите си. Темите в тях са свързани с природата, труда, свободното им време, но и със спомените, самотата и мечтите им.

Според Вачева фотоапаратът е техният инструмент за овластяване, защото им дава шанс да разкажат историята си дори все още да не говорят езика. В това начинание тя се сблъсква с предизвикателството да намери фотоапарати за всички. Но група фотографи откличват и за рекордно кратко време нужната техника е събрана.

И очевидно си е струвало. "Проектът е най-хубавото нещо, което ми се е случило, откакто съм в България", коментира едно от момчетата. "Засега не знам с какво друго искам да се занимавам освен с фотография", допълва друго.

"Надежда за всички нас"

Макар да ѝ е интересно да снима, Рама не знае дали би продължила да снима. От малка танцува балет, а готвенето е голямата ѝ страст. Вече обаче се е съсредоточила върху гимназията, където е за първа година. Там изучава химия и биология. Мечтае да стане пластичен хирург и след като завърши 12 клас иска да учи медицина в Германия. После си представя да работи в Турция, където казва, че пластичната хирургия е много развита. Освен че е първото момиче във фотоработилницата, Рама е единствената от групата, която говори български.

Кадрите обаче премахват езиковата бариера, казва Бюлент Пекер от Върховния комисариат за бежанците към ООН, а изложбата помага на "всеки един от авторите да заблести". "Това (събитие) ни показва потенциалът на децата", допълва той. Подобни инициативи показват на хората, че тези деца са реални хора и че могат да допринасят за България и за света, смята Пекер. "Аз виждам историите на деца, как се борят със самотата, как е важно за тях да бъдат разбрани. През тях виждам България през различен ъгъл и как всъщност въпреки че България е трудна страна от гледна точка на бежанците, те ѝ се наслаждават. Виждам надежда в тези снимки, виждам потенциал за бъдещето и виждам надежда за всички нас."

В рамките на работилницата освен да изразят себе си, децата са успели и да се сближат: “Чувстваме се като братя и сестри. Успяхме да се сприятелим. Нямаше проблем да се запознаем, да си говорим", казва Рама.

Изложбата може да бъде видя до 12 октомври в галерия Port A на ул. Триадица №5 в София.

***

Вижте и това видео от нашия архив: