Староеврейските повели: какво можем да научим от евреите

"Какво можем да научим от евреите" - така е озаглавена книгата на берлинската писателка и журналистка Мирна Функ. Тя от собствен опит знае, че когато не ти върви в живота, вайкането не помага. Нещо подобно пише и в староеврейските повели: трябва да поправиш света. Докато християните чакат завръщането на месията, за да настъпи царството небесно, юдейската традиция изисква лична инициатива. Господ очаква активност, а не вцепеняване в очакване нещата да се случат от само себе си, обяснява авторката на книгата.

Да се опитваш да превърнеш света в по-добро място за живеене - това означава и да помагаш на хора в нужда. На иврит се използва една дума, която означава както "благотворителност", така и "справедливост". Най-долното равнище на тази добродетел е да даваш милостиня, същинската цел обаче е да накараш човека насреща си да работи, за да не бъде повече зависим от другиго - това е също отколешен еврейски принцип. На този фон Мирна Функ не проявява разбиране за идеите за безусловен месечен доход: "Важно е хората да не бъдат тласкани към зависимости и несвобода, ограничавайки тяхната самостоятелност чрез финансови помощи", смята писателката.

Еврейската традиция: повели, принципи, постулати

В християнската религия виновна за прокуждането на хората от Рая е Ева, която против Божията воля изяжда плода на познанието и изкусява Адам със същото. Мирна Функ обаче смята библейската Ева за бунтовничка. Способността да издържаш на съпротива е един от пилоните на еврейската традиция, която залага на диалога и не съди другия, ако е на различно мнение. Това важи включително и за партньорските връзки, където стимулът не бива да е да заприличаш на другия: "Няма движение без търкане, няма напредък без критика", обобщава писателката.

В еврейската традиция жената не е съгласяващо се и подчиняващо се същество. Преди повече от 3000 години цар Соломон пише стихове за "храбрата жена", които днес се пеят на шабат. "В този похвален химн жената се грижи за децата, приготвя храна и печива, но в същото време самостоятелно развива дейност, от която печели пари. Тя е силна, тя е смела, тя е храбра", обяснява Мирна Функ.

Именно този образ на жената е определящ за еврейската общност. "Още през 1970-те години в Израел Голда Меир става министър-председателка - по времето, когато в Германия жените още нямат право да си откриват лична банкова сметка", припомня писателката.

Но как тази картина пасва към стандартния образ на строго облечената еврейска жена, която дължи на мъжа си подчинение и много деца? Писателката обяснява, че този образ идва от средите на ултраортодоксалните евреи, които все пак са малцинство. На тях им се обръща много внимание, но те всъщност не играят важна роля в еврейството, добавя Мирна Функ.

Тората, свещеното писание на евреите, повелява още, че жените имат право на добър секс. Средновековният еврейски учен Моисей Маймонид (1138-1204) го записва черно на бяло: "Мъжът има задължението да удовлетворява жена си в сексуално отношение". Не го ли прави, жената има право да поиска развод. С други думи: в юдаизма женската сексуалност не е тема табу, а сексуалното въздържание не се издига на пиедестал, както при християните.

Еврейската традиция се противопоставя и на онова, което днес бихме нарекли "фалшиви новини". Една притча разказва за мъж, който разпространявал лъжи за друг човек, но изпитал гузна съвест и отишъл за съвет при равина. Равинът му казал да изтърбуши една възглавница и да разпръсне перушината навред. Мъжът го сторил, а равинът му заръчал да събере цялата перушина и да я натъпче обратно във възглавницата. "Но това е невъзможно", възкликнал човекът. "Виждаш ли? Същото е и със слуховете, които разпространяваш за другите", поучил го мъдрият равин.

В еврейската традиция оклеветяването се смята за тежък грях, по-тежък дори от убийството. В днешно време милиони хора стават жертва на обиди и клевети, особено в социалните мрежи. "Това е стряскащ феномен, който по ужасяващ начин демонстрира, че чуждото мнение не се приема, ако не съвпада с твоето собствено", коментира Мирна Функ. А еврейството отхвърля такава нагласа. Вместо да проклинаш другия, най-добре се научи как се води спор с ангажираност и същевременно с респект - такава е есенцията на еврейския възглед по въпроса.

"Особеното на еврейството"

Американският писател от еврейски произход Ели Визел беше казал навремето, че да си евреин означава да си спомняш. Мирна Функ смята, че днес се случва точно обратното: хората живеят в един безпаметен свят, където важи единствено настоящето. "От 7 октомври 2023 насам по адрес на Израел все по-често се употребяват понятия като апартейд, геноцид, етническо прочистване и колониална власт, а това разкрива едно абсолютно неадекватно разбиране на историята", казва писателката.

"Особеното на еврейството е гъвкавостта и смелостта да изпитваш съмнения", посочва още Мирна Функ. Според нея за това трябва да се благодари на онези равини, които открай време обръщат гръб на ретроградните традиции и се опитват да напасват повелите и правилата към съвременността. Освен това еврейството не се върти около някакви абстрактни проблеми, а непрекъснато размишлява за дилемата на човешкото съществование. "Това са все неща, които обясняват защо дори повечето евреи, които водят нерелигиозен начин на живот, все пак могат да се идентифицират със своята религия", казва писателката.

Именно за тях е написала Мирна Функ своята книга - както и за всички онези, които свързват думата "евреи" предимно с Холокоста, антисемитизма или арабско-израелските конфликти. "Сякаш това са единствените неща, които съставляват еврейската култура и еврейската идентичност", казва авторката. И наистина: от нейната книга може да се научи много повече.

Вижте и това видео от архива ни: