1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Щом си бездомен, си боклук": Съдби от улиците на София

26 юни 2023

Болести, глад, насилие, наркотици – който остане бездомен в България, попада в дяволски кръг, от който трудно се излиза. Иван, Мария, Михаил и останалите от улиците на София са го изпитали. Репортаж на Димитър Ганев.

https://p.dw.com/p/4T4yH
49-годишният Людмил* от София разказва, че е загубил дома си, след като брат му се е обесил преди 10 години
Снимка: Dimitar Ganev/DW

Иван* оставя настрани количката си за вторични суровини и влиза в белия мобилен кабинет на „Каритас“. Екипът на хуманитарната организация обикаля с него София и предоставя на уязвими хора медицински грижи, храна и напитки. Мъжът желае да се изследва за ХИВ. Той се бави вътре повече от 20 минути - необичайно дълго за процедура, която би следвало да е рутинна и бърза. Причината - и двата му теста са положителни.

„Всеки човек има моменти, в които осъзнава, че животът му се е променил“, обяснява Димитрина Маркова, психоложка от „Каритас“. „Разказах му какво е ХИВ, какво е СПИН и какви са стъпките, след като тестовете се окажат положителни“, казва тя. „Следва потвърдителен лабораторен тест и прием за терапия в Инфекциозна болница.“ Специалистката нееднократно е съобщавала лошата новина на други хора в нужда като Иван. 

"Разберат ли, че си бездомен – край!"

София, в която според официалната статистика живеят приблизително 1 милион и 300 хиляди души, разполага само с три центъра за настаняване на бездомни. В тях могат да бъдат подслонени общо едва около 500 души. Онези, които работят с хората, останали без покрив над главата си, разказват, че в момента единият от приютите не работи, а друг е запълнен максимално и не приема нови нуждаещи се. Това означава, че към края на юни 2023 г. столицата разполага с по-малко от 400 легла за бездомни. На всичкото отгоре България не разполага и с адекватна статистика за бездомните. 

38-годишната Ангелина живее в полуизоставена къща
38-годишната Ангелина живее в полуизоставена къщаСнимка: Dimitar Ganev/DW

„Въпросът за бездомните изобщо не е решен по никакъв начин“, обяснява 48-годишният Михаил, който губи дома си заради дълг към финансова компания през ноември 2022 година. „Системата позволява настаняване от 3 до 6 месеца и след това сме на улицата. Това е най-голямата драма. Бездомните са страшно зле.“

Михаил е гледал болен човек и му се наложило да ипотекира жилището си. За него най-лошото в отношението към хората като него е, че никой не желае да ги наеме на работа: „Разберат ли, че си бездомен - край! Ти си крастав и си абсолютен боклук. Това, че имаш някаква история и определени знания - къде си израснал, какво си учил - това никой не го интересува. Мислят ни за боклук“. 

Лихвари и други проблеми

75-годишната Севда, позната на Михаил, губи жилището си през 2011 година. Заради проблемните отношения със съпруга си тя се свързала с лихвар и му продала нейната част от семейния им имот. Признава, че така искала да отмъсти на мъжа си.

„Добре му отмъстих“, връща се назад с горчивина тя. И Севда, и човекът до нея, който е болен и не може да ходи, останали без покрив над главата. „От това нещо той се влоши“, разказва жената. „Добър човек, ама пострада заради мен.“ В момента двамата са подслонени в един от двата работещи софийски приюта. Тя се страхува, че в началото на юли може отново да се озове на улицата, тъй като законовият срок за престоя ѝ изтича. Максималното време за настаняване в домовете може да бъде удължено с ТЕЛК решение, обясняват запознати с казуса.  

Севда и 53-годишната Мария имат много общи теми. Срещите им с лихвари са белязали трагично живота и на двете жени. През 2016 г. Мария е била диагностицирана с психическо заболяване. Разказва, че оттогава мъжът ѝ започнал да настройва децата им, които живеят в чужбина, срещу нея. Тя е останала без дом през 2020 година. Принудили я да продаде имота си на подставени лица на данъчна оценка заради дълг от 9000 лева, разказва тя. 

Деца играят футбол пред Центъра за временно настаняване на бездомни в кв. Красна поляна. В момента това е единственото подобно място в София, което приема нови хора без покрив над главата.
Деца играят футбол пред Центъра за временно настаняване на бездомни в кв. Красна поляна. В момента това е единственото подобно място в София, което приема нови хора без покрив над главата.Снимка: Dimitar Ganev/DW

Михаил разказва как лихварите подбират жертвите си: „Те преценяват, те виждат кой няма да успее да се измъкне. И с удоволствие му дават пари“. Но същевременно подчертава: „Все пак, никой не те кара насила.

Но много наши съседи в приюта работят по цял месец, за да си платят лихвите към бързите кредити, после пак взимат нови. Това е едно колело, в което човек се вкарва, и няма измъкване. Работиш, за да си плащаш лихвите и за да ядеш”, разказва Михаил. 

Как се оцелява през нощта?

За бездомните хора зимата е критичен период. Също както и нощите. Мария споделя как е намерила подслон в подлеза на Централна гара в студеното време. „Там се съюзих с един от другите клошари. Почерпих го 5 лева да си купи водка и той ме приюти. Намери ми кашони, намери ми олекотена завивка. Една седмица спах там с условието всяка вечер да го черпя водка.”

За относително безопасното спане на улицата си има стриктни правила: „Той специално ме предупреди да легна върху раницата си, за да не ми я откраднат и да си пазя обувките“, спомня си Мария. „Беше зимата, ако ми бяха взели ботите, трябваше да ходя по чорапи“, добавя тя.

„Трябва да се прикрепиш към някого, за да можеш да оцелееш“, потвърждава Михаил. “Трябва да си в група. Единият спи, другият пази и обратното. И така минава нощта. През деня е по-спокойно, има полиция и е малко по-нормално.“ 

Бездомник, който се е подслонил в Централна гара
Бездомник, който се е подслонил в Централна гараСнимка: Dimitar Ganev/DW

Докато е бил сам и без подслон през нощта мъжът се е движил между Централна гара и различни подлези и гари. Михаил разказва за нощите на крак: „До 12 - 1 часа се возиш по рейсовете, за да не замръзнеш от студ. Въртиш кръгчета, вземеш рейсовете 305 и 413 от гарата. И в 12:30 ч. цъфваш тук и гледаш да избуташ до 4:30 часа, докато отворят гарата, за да влезеш на топло“.

Заплашени от насилие и кражби

Нерядко хората без дом стават жертви на насилници и крадци, намиращи се в същото положение като самите тях. 44-годишният Игнат от Гълъбово, който от 15 години е без покрив над главата, разказва за бруталното нападение, което неотдавна е преживял. Станало, докато спял в градинката на столичната ул. „Солунска“. „Имам 13 шева“, казва мъжът, посочвайки дълбокия белег, свързващ края на скулата и носа му.

Извършителят, който също бил бездомен, му взел и личната карта. На черния пазар в столицата, документът върви за по 10 лева. Игнат разказва, че с този паспорт нападателят вече е започнал работа и сега има покрив над главата.

Въпреки нападението, което е преживял, Игнат предпочита да живее извън софийските приюти. За нощите той си е намерил място в близост до централен хотел, където има и матрак, на който да спи. Разказва, че са му предложили да остане в кризисен център в града: „Те като ми казаха, че има бълхи, стоях един час и им казах: Дайте да разписвам документите и да излизам.“

А 50-годишният Мехмед от град Тервел, който също е бездомен, има 18 шева на главата и избити зъби, след като миналата година трима скинари го нападнали и му отнели дребна сума. Случило се през деня близо до центъра на града.

„И се учудвам, защото всички сме в нужда, а пък се крадем“, споделя Мария собствения си горчив опит. Докато е чакала на опашка за храна и дрехи, които благотворителни организации раздават в понеделник, сряда и петък в столичната градина „Алжир“, някой ѝ откраднал половината пенсия по болест, разказва жената.  

Проблемът с личните документи

Бездомните хора от по-малките градове често идват в София с идеята, че тук прехраната е по-лесна, споделя експерт. По родните им места те нямат работа, всички се познават и нямат от кого да просят, кофите са по-празни, допълва той.

Престоят в софийските приюти за бездомни е свързан и със задължително изискване за адресна регистрация в столицата. В случай че си в нужда, но не разполагаш с такава, Столична община може да заплати цената на влаковия билет до мястото, на което живееш по документи. Затова и екип на „Каритас“ съпровожда до влака трудноподвижен възрастен мъж. Той трябва да слезе на гарата в Плевен, където е регистриран по лична карта. Там ще бъде посрещнат от социален работник на място.

Бездомни се редят на опашка пред мобилния кабинет на „Каритас“. Чрез него организацията предоставя медицински грижи и раздава храна и напитки на хора в нужда.
Бездомни се редят на опашка пред мобилния кабинет на „Каритас“. Чрез него организацията предоставя медицински грижи и раздава храна и напитки на хора в нужда.Снимка: Dimitar Ganev/DW

Липсата на лична карта представлява огромно предизвикателство за много от бездомните. Без такава те не могат да бъдат приети в специализираните приюти за настаняване. Няма и как да бъдат наети на работа. 42-годишният Людмил споделя, че е прекарал 21 години от живота си в затвора. Без адресна регистрация е от 2014 година. Заради това в последните 2 години не може да си извади лична карта.

Людмил уверява, че желае да изкарва парите си с честен труд, но поради невъзможността да си извади документи, това няма как да се случи. „Една и съща патрулка ми написа 5 акта за един ден“, казва мъжът. „Нали нямам адресна регистрация, как така ми пишете акт“, попитал ги недоумяващо Людмил.

Липсата на подкрепяща среда

Липсата на подслон води и до най-различни други проблеми. Много от бездомните развиват психически заболявания, казват специалисти. Понякога се стига и до дългогодишна злоупотреба с наркотици, както и до тежка десоциализация. Михаил казва: „Много от младите момчета и момичета минават на дроги – леки или силни. Но никой не работи с тях за решаването на проблема с наркотиците и алкохолизма“.

38-годишната Ангелина, която е на метадон от повече от 20 години, живее заедно с Людмил в полуизоставена къща. Наркоманите, които се събират в близост до импровизирания дом, им завиждат, че имат покрив над главите си, казва жената и споделя: „Подпалваха ни три пъти“.

Все още не е ясно как диагнозата ХИВ ще промени живота на Иван. Преди време той е правил секс с жени, за които се е оказало, че са позитивни. Димитрина Маркова, психоложка от „Каритас“ разказва, че това, което най-много липсва на хора в нужда като него, е подкрепяща среда. Подкрепящата среда е необходима и за ресоциализация, и за намиране на работа, не на последно място и за по-смислен и достоен живот. Никоя институция за момента не предлага подобни програми, казва Маркова. За тези хора е невъзможно да се справят с проблемите си без такава среда, подчертава експертката.

* Част от имената са променени от редакцията.

Димитър Ганев
Димитър Ганев редактор и автор
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата