"Служебните правителства на Радев ще продължат"

В условията на война на има-няма 300 километра от България и многобройните задълбочаващи се кризи, произтичащи от нея, на 2 септември започва предизборната кампания. След месец, за четвърти път в рамките на последната година и половина, българите ще отидат до урните, за да изберат следващия парламент. Ще може ли той най-после да излъчи устойчиво правителство или цикълът от избори ще продължи? Ще се изправят ли "Продължаваме промяната" (ПП) пред дилемата: ГЕРБ или "Газпром"?

Мачът на Радев

Социологическите проучвания до момента чертаят реална опасност и този вот да не произведе ново правителство и президентът отново да връчи изпълнителната власт в ръцете на хора, за които подхранването на зависимостта от Кремъл е "неизбежно". 

Доколко обаче нов (стар) служебен кабинет може да постави геополитическия път на България под въпрос? "Не съзирам реална опасност България да поеме по друг геополитически път, хеле пък на Североизток", казва пред ДВ културният антрополог и журналист Ивайло Нойзи Цветков. "По моему тук сме в нещо като "бръснача на Окам", т.е. най-простото обяснение ми се вижда най-валидно - служебното правителство на Румен Радев просто иска да осребри определени свои североизточни уговорки." И макар Цветков да смята, че действията на кабинета са "просто бизнес", те несъмнено водят и до политически последствия. "Проблемът е, че сме изправени пред серия от служебни президентски "полуръстови" правителства, били те начело с Гълъб Донев или друг инсталиран бизнес-гълъб, който да насочи финансовите потоци накъдето трябва", допълва той.

Ходовете на президента Радев изглеждат все по-непредвидими - докато през 2021 година в служебния си кабинет той лансира западни експерти, включително възпитаници на Харвард, сега очевидно даде властта в ръцете на техни антиподи. Как би изглеждал един бъдещ негов кабинет можем само да гадаем. Проблемът е, че Радев е класически слабо просветен опортюнист, тип "Борисов", смята Ивайло Цветков. "Радев играе свой собствен мач през цялото време. Този мач той някой ден иска най-сетне да спечели с редица преигравания, а не с дузпи". И допълва: "Явно "президентска република" му звучи еротично".

Може ли България да завие на Изток?

"Трябва да имаме предвид две важни неща", казва пред ДВ доктор Иво Инджов, доцент по журналистика и експерт по политически комуникации. "Първо - този нов път на България, която не само заявява прозападната си ориентация, но и иска да разговоря като равноправен партньор с Русия, когато има условия за това, все още не се радва на подкрепата на мнозинството от българските граждани." Според него служебният кабинет на Гълъб Донев дава сигнали, че дори да има спусната задача, "няма да може да стигне далеч" по пътя към евентуален външнополитически завой. "Очевидно под натиска на макар и все още рехавите анти-"Газпром" протести и критиките в публичното пространство, премиерът Донев вече заяви, че България няма да подписва нито нов краткосрочен, нито средносрочен, нито дългосрочен договор с Москва. Напоследък властта видимо се активизира в търсенето на средносрочни източници за диверсификация на газовите доставки", изрежда Инджов. "Същевременно България върви към закупуване на втора ескадрила Ф-16, а военният министър е говорил за "спешна необходимост" армията да се освободи от съветското оръжие."

Въпреки това, докато редица европейски държави свалят съветските си паметници и са безусловни в подкрепата си за Украйна, България явно ще продължи да се лута - както обществено, така и политически. "Аплодисменти за естонците и латвийците, които не искат да имат нищо общо с руското варварство. У нас обаче явно няма национално-отговорни мъже - генерали или не - които да скъсат веднъж завинаги с това "хамско" минало", казва Ивайло Нойзи Цветков. "Моделът на развитие на днешна Русия и особено Путин като ярък символ на нелибералната демокрация се вписват идеално в светогледа и нагласите на широки слоеве от българското общество, които като че ли са застинали в предмодерната епоха", допълва Иво Инджов. 

От избори в избори

Социолозите предвиждат фрагментиран и сложен парламент. Партиите, които поставят проевропейските политики и изкореняването на корупцията като основен приоритет - "Продължаваме промяната" и "Демократична България" - ще трябва да преговарят с други политически сили, ако искат да съберат подкрепа за нов кабинет. В единия ъгъл са архивраговете им ГЕРБ и ДПС, създатели на модела, който ПП и ДБ обещават да изкоренят, в другата - поддръжниците на "Газпром" в лицето на БСП, "Възраждане" и партията на Стефан Янев, ако тя изобщо премине бариерата. "ПП и ДБ не би трябвало да имат проблем да управляват съвместно с БСП въпреки червените разделителни линии за "Газпром" и Украйна", смята Иво Инджов. "Те си съществуваха и в четворната коалиция, а по най-конфликтните теми Столетницата играеше политически театър за пред електората си, без да извършва резки ходове. Проблемът е, че към днешна дата ново издание на тройната коалиция не решава управленската формула - не стигат гласове и проценти за правителство."

Бойко Борисов твърдо отказва да отстъпи назад, което пък тотално минира шансовете за партньорство между ПП, ДБ и ГЕРБ. "Партиите на промяната не бива да влизат в капана на дилемата ГЕРБ или "Газпром"", смята Иво Инджов. "Тя има едно възможно най-демократично решение - нови предсрочни избори, на които да се явят в обединен формат, включително със силно присъствие в листите на ярки представители на протестите от 2020 година и от онези структури на гражданското общество, които са доказали, че са "биткаджии" за каузи."

Изборът на Хобсън

Една друга политическа сила, която в момента според социолозите е на кантар - "Има такъв народ" - може също да се озове в новия парламент. Преговорите с нея обаче ще са поредното стартиране на таймера на бомба, която неизбежно ще се взриви в един момент.

"Конкретната ни трагедия е, че политическите чалгаджии далеч не си заминават със Слави", смята Ивайло Нойзи Цветков. Той казва, че не обича политическото гадателство, "но ето по изключение едно делфийско гадаене: ще влизаме от избори в избори и служебните правителства на Радев ще продължат, каквато е и североизточната задача."

Хипотезата проевропейските сили в България да бъдат изправени пред обречения Избор на Хобсън след вота на 2 октомври изглежда все по-реалистична. Но в крайна сметка всичко е в ръцете на избирателите.