"Само да не ги гледам": ЛГБТИ киното, което не се крие

Припознавали ли сте се някога във филм? В някой персонаж с преживявания, емоции и проблеми, подобни на вашите? А представяте ли си какво е да не откривате себе си в историите, които масовото кино представя за общочовешки? А тези, които уж трябва да говорят с вашия глас, да ви звучат изопачено и нелепо? За около 200 000 души в България това не са хипотетични въпроси, а реалността пред екрана.

Всеки юни, точно седмица преди най-голямото шествие за човешки права в България, Sofia Pride Film Fest представя най-доброто от ЛГБТИ киното по цял свят. Вместо двуизмерни, проформени образи, фестивалът предлага човешки разкази за търсенето на идентичност, които надскачат клишетата.

ЛГБТИ образът през годините

Историята на фестивала започва още преди официалното сформиране на организация "Действие", която стои зад зад Sofia Pride Film Fest. Адвокат Деница Любенова, председател на организацията и част от екипа на фестивала, разказва, че негов създател е Марко Марков. Той е запален киноман, работещ по това време за Universal, който решава, че киното е най-силният инструмент за промяна на общественото мнение. И се оказва прав.

Редица изследвания доказват, че начинът, по който киното и медиите изобразяват ЛГБТИ общността, директно оформя общественото отношение към нея. Автентичните истории помагат за по-голяма видимост и приемане, показвайки тези хора като пълноценна и централна част от обществото, а не като изолирани или маргинализирани единици. С натрупването на разнообразни разкази се увеличава и потенциалът за културно приобщаване.

През по-голямата част от историята на киното обаче хомосексуалните герои се екранизират през стереотипи, които служат предимно за забава. Днес примери като Heated Rivalry успяват да изградят пълнокръвни образи, които да разказват универсални истории за любов и себепознание, без да се ограничават само до сексуалността на героите.

В този контекст фестивали като Sofia Pride Film Fest играят ключова роля, като преодоляват дистанцията и отварят врата към човешките истории на една общност, за която може би мнозина съдят от разстояние, без да имат пряк контакт с нея в ежедневието си.

Сюжетите, за които няма да чуете

Деница Любенова подчертава, че основната цел е да се показват филми, които отразяват "сегашните и тукашните проблеми на общността". Тазгодишното издание на фестивала представя 8 пълнометражни и 11 късометражни филма на различни теми – за преследването на транс хората, за ЛГБТИ бежанците, за правните предизвикателства пред небиологичните родители в хомосексуални връзки, за остаряването като ЛГБТИ човек, за историческия отпечатък на СПИН епидемията и за още куп истории.

Това, което вълнува Деница Любенова като организатор, е, че фестивалът предизвиква интереса на хора извън общността. "Това, което аз забелязвам през тези 15 години, е, че преди на филмите идваха само ЛГБТИ хора, сега идват включително хетеросексуални." Тя споделя също, че фестивалът получава внимание както от очаквано по-млади поколения, така и от по-възрастна публика. "Има по-възрастни хора, които ни разказват истории, случки и филми от 70-те и 80-те години на миналия век, което е страхотно."

Кой се бои от ЛГБТИ филм?

През 2021 и 2023 година обаче фестивалът беше привлякъл и нежелано внимание. Тогава на входа за прожекциите на северномакедонския филм "Змия" и белгийския "Близо" стояха хора с хомофобски плакати, които твърдяха, че това, което зрителите ще гледат, е "педофилска пропаганда".

"Но и в двата филма, разбира се, няма нищо подобно", казва адвокат Любенова. Според нея основният "тригър" за действията на протестиращите е участието на деца в ЛГБТИ филми, независимо от контекста. "И двата филма разказват за страданията на децата, които са част от ЛГБТИ общността. В единият се говори за самоубийство по един много деликатен начин, тъй като самоубийството поради наслагването на сили и изключване е много голяма темата." 

Полицейското присъствие на фестивала днес е задължителна част за безопасността на зрителите. При по-големи прожекции организаторите наемат и частна охрана.

Сигурността всъщност е в центъра на Sofia Pride Film Fest. Той създава "safe space” или безопасно пространство за хората от общността, по думите на Дениза Любенова. Във време, в което "ЛГБТИ хората в България са лишени от над 300 права поради липса на правно регулиране на връзките им", киното служи като двигател за социална промяна, казва тя. В този смисъл организираните дискусии преди филмите и неформалните такива след тях служат за обмен на опит и идеи в основата на създаването на сплотена общност.

Бъдещето на фестивала

"Обмисляли сме много неща", споделя Деница Любенова относно бъдещото развитие на Sofia Pride Film Fest. "Мислили сме включително да показваме ретроспекция на старо ЛГБТИ кино. Но това е свързано с финансови трудности." Тази година за първи път събитието получава и държавна подкрепа чрез финансиране от Национален филмов център (НФЦ) и Национален фонд Култура (НФК). Това е важен знак за признаването на културната стойност на фестивала.

Въпреки бариерите екипът има ясна амбиция Sofia Pride Film Festival да продължи да съществува още дълго. Основен двигател остава нуждата от платформа за споделяне. "Има някои разпространители, които специфично таргетират и ЛГБТИ кино, но честно казано, през повечето време филмите остават незабелязани", обяснява Деница. "Докато Sofia Pride Film Fest през годините се утвърди като фестивал, който хората даже чакат, за да могат да отидат и да гледат близките до сърцето им истории."

Радикалният акт да съществуваш

В крайна сметка всичко опира до необходимостта да бъдеш припознат. Да знаеш, че историята ти съществува, че болката ти е валидна и че вълненията ти не са изолиран случай в периферията на обществото.

Точно тук Sofia Pride Film Fest се сблъсква челно с познати думи по адрес на ЛГБТИ хората в българското общество. Например тези: "Аз нямам нищо против тях, нека се обичат, ама да не го показват и да не ги гледам." Тази реплика, маскирана като толерантност, всъщност е искане за пълно заличаване, призив общността да остане невидима. Само че киното работи тъкмо в обратната посока. То показва. То изисква да бъде гледано. Защото ако не можеш да бъдеш припознат на големия екран, какво остава с това да бъдеш признат извън него?

***
Вижте и това видео от нашия архив: