Професор Шмит, войната в Украйна бушува повече от година. Малко преди тя да започне Пекин и Москва договориха “партньорство без граници”. Преди дни приятелството отново бе подчертано при посещението на Си Дзинпин в Москва. Доколко това толкова пропагандирано приятелство между двете държави е и приятелство на двамата лидери?

Дирк Шмит: Смятам, че значението на личното приятелство между Путин и Си се подценява. Отношенията между двете държави носят отпечатъка на разбирателството помежду им. Те се чувстват близки, дори приятели. Точно това понятие беше използвано и по време на държавното посещение. Си Дзинпин, който със сигурност не е никак сантиментален, го изрази по абсолютно същия начин: те седят един срещу друг, Путин го поздравява, а след това Си Дзинпин казва: “Президентът Путин, моят много добър приятел”. Точно по този начин думите му бяха предадени и в Китай. Това издава особено качество на отношенията и със сигурност не е просто израз на празна любезност.

Първото пътуване на Си Дзинпин в чужбина като държавен глава беше в Москва през 2013 година. Още тогава той каза на Путин, че двамата имали "сходен характер". Откъде произлиза това убеждение?

Дирк Шмит: В биографиите им има паралели: те са от едно и също поколение, разликата във възрастта им е само няколко месеца. И двамата са израснали в марксистко-ленинска система. Това означава, че Путин разбира начина на мислене на Си, появлиян от структурите на Комунистическата партия. И обратното, Си Дзинпин познава руската история, за която Путин винаги говори. Си е син на близък съратник на Мао. Неговият баща Си Чжунсюн е бил един от водещите кадри, отговаряли за отношенията с Русия. Си неведнъж е казвал в интервюта, че като дете е бил повлиян и от руската литература, че баща му му е носил подаръци от Русия.

Също така е важно да се отбележи, че бащата на Си Дзинпин, Си Чжунсюн, е бил преследван като руски шпионин през 1960-те години - по времето на Мао. Той е бил смятан за твърде приятелски настроен към Русия. Освен това и двамата са преживели упадъка на автократичната система в Съветския съюз. Си Дзинпин винаги е критикувал разпадането на Съветския съюз - от началото на мандата си до днес. Путин и Си гледат на това събитие по идентичен начин. Гледната точка и на Путин, и на Си е, че този крах се дължи на неспособността на бившия съветски лидер Михаил Горбачов.

Друг аспект, по който и двамата имат сходно виждане, е загрижеността от т.нар. цветни революции, които навлизат в техните сфери на управление отвън - от САЩ или Запада.

От 2013 година насам Си и Путин са се срещали най-малко 40 пъти. Какво развитие са претърпели техните отношения? 

Дирк Шмит: Те се задълбочават. Във връзка с последното посещение многократно се спомена, че двамата са си разменили подаръци. Знаем, че много от срещите на Си Дзинпин и Путин са били на четири очи. През 2019 г. в рамките на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество Путин е честитил рождения ден на Си Дзинпин и му е поднесъл торта и сладолед. Документирано е от вътрешния им кръг, че са се посещавали в хотелските си стаи и са разговаряли насаме. Това е изключително рядко в такъв контекст, защото и двамата са много мнителни. Фактът, че са култивирали такава близост през последните десет години, е нещо изключително. 

Когато Си и Путин са били млади, Съветският съюз е бил “големият брат” на Китай. Как изглежда ситуацията днес?

Дирк Шмит: Виждаме обрат в тези отношения. Сега Русия явно се е превърнала в малкия партньор, в придатък. Това не е добре за руската душа, но ситуацията е такава: Русия е изолирана, а Китай е единствената важна страна, която застава до Русия и я подкрепя. Разбира се, до етапа, в който Китай рискува сам да се сблъска със санкции от страна на Запада.

Четох коментар на руски анализатор, който каза: “Ще се превърнем в нещо като колония за износ на суровини”. Това е много сурово изказване, но в него има доза истина. Сега например четем до каква степен Русия все повече разчита на използването на китайския юан за осъществяване на търговия и дори за извършване на плащания в рамките на Русия. Това ясно показва неравнопоставеността между двете страни.

Какво означават близките отношения между Си и Путин и “безграничното партньорство” между двете държави по отношение на войната в Украйна и евентуалната подкрепа на Китай за Кремъл?

Дирк Шмит: На първо място, прави впечатление, че терминологията за “безгранично партньорство” вече се използва сравнително рядко. Не мисля, че този термин изобщо се е споменавал през последните два-три дни. От китайска гледна точка е ясно, че те не се обвързват безусловно с Русия, а искат да запазят гъвкавост. Основен принцип на китайската външна политика е необходимостта от тактическа гъвкавост.

Стратегическата ориентация е пределно ясна: Русия е необходима и тя е решаващият партньор в един многополюсен световен ред, насочен срещу САЩ. На този етап отношенията са близки. Но Китай очевидно следва собствените си интереси и сега се възползва от ситуацията в Русия, за да се снабдява евтино с газ и нефт, въглища и всякакви други ресурси.

Китай има голям интерес от това Русия да не излезе непременно победител от тази война, но пък и да не завърши съвсем неблагоприятно за нея. Китай се нуждае от Русия. Китай има 4200 километра обща граница с Русия. За Китай би било абсолютно кошмарен сценарий, ако господството на Путин се срине, а Русия – по някакъв начин – се приобщи към Запада. За Китай това би означавало да има 4200-километрова граница до свой непосредствен противник. Това би било много сериозен проблем за сигурносттана Пекин.

Спекулира се и за доставки на оръжие. 

Дирк Шмит: Не бих го изключил. Но Китай би го направил по такъв начин, че да може да отрича. Например като доставя на Русия през трети страни - през Турция, през Азербайджан или през Емирствата. Вече имаше подобни съобщения.

Китай е изключително умел в заобикалянето на санкциите. Спомнете си за подкрепата му за Северна Корея в продължение на много години. Не бива да се подценява Китай. В края на краищата, ако ножът опре до кокала, мисля, че Китай ще използва всички средства и лостове, за да осигури оцеляването на Русия под ръководството на Путин.

Професор Дирк Шмит преподава в катедрата по китайска политика и икономика в университета в Трир.