Проф. Тагарев пред ДВ: Иран, НАТО, Русия и заплахите

Проф. Тагарев, на традиционно задавания въпрос – защо точно сега САЩ предприеха военни действия срещу Иран, достатъчен отговор ли е: за да не се сдобие съвсем скоро с атомна бомба?

Т. Тагарев: Да, категорично проблем е упоритото желание на Иран за разработване на ядрено оръжие и на негови носители. Видяхме, че вече разполага с балистични ракети, които могат да нанасят удари на няколкостотин километра. Предполага се, че още много малко им трябва, за да стигнат и до качеството на съответните изотопи на урана и до количества, необходими за създаването на атомна бомба. Въпреки военната кампанията на Израел и САЩ през юни миналата година, която трябваше да унищожи потенциала на Иран да обогатява уран, останаха съмнения, че иранците са успели да пренесат част от обогатения уран на друго място.

Огромни жертви и очаквания

Заедно с това проблемът е идеологически, защото Иран отдавна е заявил, че Израел не трябва да съществува – ако такъв режим се сдобие с ядрено оръжие, може да се очаква всичко. И като основна цел на настоящата военна операция американският президент посочи смяната на режима. Помните, че този режим на поредните големи протести през ноември, когато излязоха десетки хиляди хора в цялата страна, използва срещу тях бойни патрони и се счита, че боят на убитите е около 30000-40000 души. Случилото се показа, че иранците са готови на тежки жертви, за да не ги управлява повече режимът на аятоласите. И ако той е отслабен, има откъде да дойде друго управление. Но дори и да не бъде напълно ликвидиран, сам ще си търси лидер, който да е значително по-мек и като минимум да се откаже от разработването на ядрено оръжие. Без това САЩ и Израел едва ли ще спрат войната.

Какви са специфичните военни характеристики на операцията като стратегически цели, типове въоръжени сили, технологични изненади?

Т. Тагарев: САЩ и Израел разполагат с много модерна авиация, със средства за електронна война, с капацитет за кибератаки, със способи за унищожаване на противовъздушната отбрана, които демонстрираха още в кампанията миналата година. Предполагам, че първите удари са били срещу остатъците от тази отбрана, а след това срещу ръководството на Иран – убит беше Хаменей, а според Тръмп - и повечето от потенциалните му наследници.

Това ръководство защо се остави така лесно да бъде физически унищожено?

Т. Тагарев: Мисля, че Хаменей на своята преклонна възраст и лошо здравословно състояние е предпочел да се превърне в символична жертва на ислямската революция. Целта обаче е не само да се унищожат ключови фигури от ръководството, но и да се парализира възможността му да се противопоставя оттук нататък, както на действията на САЩ и Израел, така и на народа, ако реши отново да протестира.

Би ли могло за САЩ това да е „добра война“, както навремето се казваше за „Пустинна буря“, защото се води само „по прибори“ без физически жертви?

Т. Тагарев: В съпоставка да, но все пак война е. Американците вече дадоха жертви – четирима убити, доста ранени в техните бази, Тръмп допусна, че ще има и още… Жертви има и в монархиите в Залива, където са базите на САЩ.

Защо вместо да търси някаква солидарност с държавите в региона, Иран ги атакува, включително и цивилни обекти?

Конфликт с регионален характер или нещо повече?

Повечето от монархиите там са сунитски, докато в Иран изповядат шиитския ислям и помежду им има исторически предпоставени противоречия, така че особена солидарност не сме видели и в мирно време, камо ли сега, когато с атаките си Иран я направи съвсем невъзможна. Защото удари по няколкото американски бази в региона бяха очаквани, но безразборните удари по гражданска структура, включително и по символи на развиващия се арабски свят, какъвто е  хотелът „Бурж ал Араб“, кара тези страни категорично да застанат на страната на САЩ, не казвам на Израел, а на САЩ. Това беше голяма грешка на Иран, която си обяснявам с разкървавяването на ръководството му. Вероятно вече няма ясна командна верига и решенията се взимат от ниските нива, които под психологическото натоварване, че лидерът им е убит, гледат да ударят каквото и да е, само и само да ударят.

Може ли конфликтът да надрасне регионалния си характер и да се наложи и другите държави от НАТО да се включат в него? Има ли такава нагласа и готовност в Алианса?

Т. Тагарев: Бяха направени изявления, че трябва да бъдат защитени съюзните страни от възможни удари. Иран може би още разполага с някакъв капацитет да ги нанесе, но не виждам никаква логика да го прави и да разширява конфликта, който и така не му е по силите.

Добре, но Кипър беше първата европейска мишена, реално ли е да се мисли, че и България  потенциално е заплашена, заради американските самолети на софийското летище?

Т. Тагарев: В Кипър става дума за военна база, докато у нас самолетите са за зараждане във въздуха, а не са бойни. А и за да стигне до нас дрон или не дай боже ракета, трябва да мине през въздушното пространство на Турция и на Гърция, които са наши съюзници със сериозна противовъздушна и противоракетна отбрана. Така че няма място за притеснение.

Адекватно ли е поведението  в тази ситуация  на служебното правителство?

Т. Тагарев: Първо, да се върна към правителството на Желязков, което е дало съгласието си за приемането на американските самолети на наша територия. Сякаш остава нещо недоизказано за взимането на това решение, макар да е разбираемо, защото имаме стратегическо партньорство със САЩ, което значи не само да получаваш, а понякога и да даваш.

"Правителството прави каквото трябва"

Към момента служебното правителство на Гюров извършва каквото се очаква в случая – да успокои хората, да вземе мерки за отбранителна готовност, да проведе консултации с нашите съюзници в НАТО и ЕС и със страните по-близо до конфликта, което виждаме, че г-жа Нейнски прави, както и да подпомогне изтеглянето оттам на българските граждани. Присъединяваме се също към европейската позиция, че ядрената програма на Иран трябва да бъде прекратена и да се намери трайно решение. Всичко това е обичайното поведение на едно правителство при сходни ситуации.

А бяха ли оправдани демонстрациите на обида от отделни политически сили, че на са били поканени на Съвета за национална сигурност по темата?

Според мен правилно премиерът Гюров не ги е поканил, най-малкото защото няма изискване по закон да бъдат канени. Имало е такива случаи, но по-скоро в режим на изключение. И аз си спомням, че когато премиерът Денков беше поканил на съвета представители на партиите, някои от тях дойдоха единствено, за да пречат на работата и да предизвикат скандали – с агресивно поведение, необосновани обвинения, демонстративно напускане и пр. Г-н Пеевски си позволи даже, след като през цялото време прекъсваше премиера, да застане на неговото място пред герба в МС и да говори нещо на журналистите. Това е институционален абсурд и лошите примери са по-чести от добрите за партийни присъствия в този формат. А специално агресивното поведение на „Възраждане“ силно напомня това на Волен Сидеров, който в своя политически залез идваше всяка сряда по време на заседанията на МС, за да вика под прозорците, да блъска вратите, счупи една дръжка…

За съжаление медиите преекспонираха тази негова активност и той успя още веднъж и за последен път да влезе в парламента. И въпреки че ужким беше борец срещу ДПС, даде „златен пръст“ за правителството „Орешарски“ на БСП и ДПС. Костадинов е в много подобна ситуация, усеща, че макар и не в такава степен, е застрашено влизането му в следващия парламент и до изборите ще търси медийно внимание на всяка цена.

Каква е институционалната и обществената легитимност в САЩ на решението на Доналд Тръмп да започне военни действия в Иран?

Т. Тагарев: Доколкото става дума за нанасяне на удар срещу ядрената програма на Иран и без социологически данни съм убеден, че има много солидна подкрепа. Тръмп е критикуван по две други линии. Първо, че е започнал война без да иска разрешения от Конгреса, но това е правено многократно в американската история. Той говори за военна операция, но и тя, за да продължи, ще трябва да бъде финансирана, за което вече ще му е необходимо решение на Конгреса. Втората линия на критика дори сред неговия електорат е, защото той каза, че САЩ няма да бъдат повече световен полицай и ще си гледат икономиката, а започна най-мащабната за своето президентство военна операция.

Отражение върху войната в Украйна?

Може ли негативните реакции към нея да повторят по някакъв начин корейския и виетнамския сценарий от 20 век и тя да доведе, вместо до демократизацията на страната, до нова диктатура под кремълско влияние?

Не очаквам нещо подобно, там войните се водят с години – във Виетнам от порядъка на десет-единадесет, с масираното участие на сухопътни сили, с изпращането на наборни военнослужещи, с много голям брой жертви и т.н. Едва ли има вариант сега САЩ да изпратят в Иран сухопътни сили. А и каква нова диктатура може да дойде на фона на режима на аятоласите, който беше толкова грубо репресивен, че ми е трудно да си представя по-лош вариант от него за иранския народ.

Как ще се отрази войната в Иран на тази в Украйна? Как гледате на хипотезата, че между Тръмп и Путин има договорка първият да проява разсеяност за Украйна, а вторият за Иран. Потвърждение ли е  непотвърдената информация, че Иран е търсил помощ от Русия, която е била отказана?

Т. Тагарев: Не съм чувал хипотеза за договорка, нито пък Русия, дори и да иска, има капацитет да предостави помощ на Иран и да излезе на още един фронт. Украинците всекидневно им нанасят удари и то в дълбочина от 50 до 1500 километра по обекти от критична важност. Така че предприемането на операцията в Иран води не към хипотеза за договорка с Русия, а по-скоро е поредният знак за стратегическия ѝ упадък. Затъвайки във войната в Украйна, тя загуби своето влияние в Сирия, в Либия, във Венецуела, а сега идва ред и на Иран.

"Разбита бе една илюзия за Путин"

Въобще, от гледна точка на Украйна, а и на европейската сигурност като цяло, войната в Иран е позитивно събитие, защото демонстрира неспособността на Русия да помогне на свой стратегически партньор и руши илюзията, която пропагандата създава, че Путин е много мощен и само защото не е поискал, не е превзел Украйна.

Военните действията в Иран насочени ли са да стабилизират позициите на Тръмп в междинните избори, така че той срещу акции „на парче“ в полза на демокрацията съвсем да наложи правото на силата в глобален план?

Ако операцията в Иран бъде успешна, а да се надяваме, че ще е такава, ще има, разбира се, влияние върху американците, но не мисля, че ще е кой знае какво. Едно, защото след осем месеца, когато са междинните избори, то от само себе си ще е спаднало. И второ, защото американският избирател по-слабо се интересува от ходовете на Тръмп извън страната, отколкото от нейното вътрешно състояние – доходи, инфлация, здравеопазване и т.н.

Пък и за мен по-съществено от политическите ефекти е какво ще се случи със самия Иран – дали там ще се установи едно по-демократично правителство, което да е приятелски настроено към близките държави и главното да подобри чувствително живота на хората. Защото Иран има потенциал – над 90 милиона души, много от тях със солидно образование, с изключително богата национална култура, с традиции в областта на науката и технологиите. При едно управление, зачитащо правата на хората, Иран може да стане успешна съвременна държава.

С проф. Тагарев разговаря Георги Лозанов.