1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Преди 90 години: кой подпали Райхстага?

27 февруари 2023

На 27 февруари 1933 година в Райхстага избухва опустошителен пожар. Той дава повод на нацистите да арестуват хиляди политически противници и да премахнат демократичните свободи. Но кой подпали сградата?

https://p.dw.com/p/4O1wS
Пожарът в Райхстага, 1933
Пожарът в Райхстага, 1933Снимка: Mary Evans Picture Library/Weima/picture-alliance

"В огъня на Райхстага изгоря германската демокрация!" - така редица историци коментират подпалването на германския парламент на 27 февруари 1933 година. Но това не е съвсем вярно, защото преди 90 години националсоциалистите просто използваха палежа като повод да наложат тоталитарната си диктатура в Германия.

Огънят обхваща сградата около 9 часа вечерта. Въпреки усилията на многобройните пожарникари, пламъците разрушават сградата. Полицията успява да арестува 24-годишния нидерландец Маринус ван дер Любе. Следователите бързо установяват, че е свързан с комунистите, а малко след това и самият той прави самопризнание. Ван дер Любе казва, че подпалил сградата в знак на протест срещу националсоциалистите, които са поели властта. И че бил действал сам.

Маринус ван дер Любе
Маринус ван дер ЛюбеСнимка: picture-alliance/ dpa

"Това е комунистически заговор!"

"Фюрерът" направо побеснява. Само месец по-рано президентът на страната го е назначил за райхсканцлер. По онова време канцлерите се сменят едва ли не всеки месец, защото ситуацията е нестабилна. Националсоциалистите знаят, че за задържат властта, трябва да премахнат от пътя си своите най-могъщи противници - преди всичко комунистите и социалдемократите. Ето защо на Хитлер не му върши работа подпалвач-единак. "Фюрерът" тропа с нозе и крещи: "Това е комунистически заговор! Да се унищожи тази чума!"

В този момент Херман Гьоринг е министър на полицията в Прусия, главната германска провинция. Посланието на Хитлер попада на максимално благоприятна почва. Гьоринг обявява палежа за начало на комунистически метеж и още същата нощ нарежда да бъдат арестувани редица депутати и функционери на Комунистическата партия. Щурмоваците не си поплюват: изтезават и дори убиват своите жертви. Само за няколко седмици 25 хиляди души са тикнати зад решетките, има и убити.

Националсоциалистите хитро се възползват от опасенията на населението и на консервативните елити в страната, че комунистите излизат на въстание. Още на другия ден след пожара германският президент Паул фон Хинденбург подписва извънреден указ "За защита на народа и държавата", който начаса влиза в сила и радикално орязва гражданските права. С този указ фактически са отменени свободата на словото, на печата и на събранията. Държавата получава право да контролира пощенските пратки и телефонните разговори и да провежда обиски без специално прокурорско постановление. Скоро властите забраняват и опозиционните вестници.

Известният германски историк Ханс Момзен и много негови колеги смятат обаче, че националсоциалистите биха наложили тези драконовски мерки и без пожара в Райхстага. Момзен обобщава, че подпалването на парламента само е ускорило установяването на диктатура, а Хитлер се е добрал абсолютната власт по-рано от очакваното.

Противниците на националсоциалистите още тогава твърдят, че отговорни за пожара всъщност са Хитлер и неговата партия. При гасенето са установени поне 20 различни гнезда, откъдето тръгва огънят. А за Ван дер Любе би било почти немислимо да ги подпали сам. И до днес мнозина смятат, че вината на нидерландеца не е доказана. Малко след пожара комунистите дори заявяват, че пожарът е дело на щурмоваците от СА. Все пак повечето историци са убедени, че Ван дер Любе е бил психически нестабилен човек и е действал сам.

Лайпцигският процес

В Лайпциг половин година след пожара започва процес срещу него и още четирима заподозрени, сред които са Ернст Торглер, парламентарен лидер на комунистите в Райхстага, и българският комунистически деец Георги Димитров. Двамата влизат в ожесточен сблъсък с обвинението, който остава в историята.

За националсоциалистите процесът завършва с голямо разочарование: Ван дер Любе е осъден на смърт и екзекутиран още през 1934 година, но останалите четирима обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Тук трябва изрично да се подчертае, че към онзи момент Хитлер все още не е успял да подчини съдилищата във Ваймарската република, които действат независимо от изпълнителната власт. Няма да мине много време и хората на Хитлер ще въведат така наречения "Народен трибунал", където се постановяват само онези присъди, които иска властта. 

***
Вижте и тази галерия от нашия архив:

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Антон Хекимян
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница