Преди 100 години: когато един хляб струваше милиони марки
3 януари 2023
Хиперинфлацията отпреди 100 години е една от тай-тежките икономически кризи в историята на Германия. За това допринасят тежките репарации, наложени от Франция на Германия след края на Първата световна война. Но и самото правителство на Ваймарската република носи част от вината, казва за ДВ Юта Хофриц, авторка на книгата „Танцът на смъртта - 1923 и последиците“.
Когато младата република започва да изостава с изплащането на репарациите, победителките във войната окупират Рурската област, за да си осигурят достъп до въглищата, които се добиват там. Местните хора оказват пасивна съпротива – излизат в стачки и отказват да добиват въглища. Правителството в Берлин решава да ги подкрепи и започва да печата пари, за да продължи да им изплаща заплатите.
Патриотизмът развихря инфлацията
С това „патриотично решение“ правителството всъщност дава тласък на обезценяването на собствената си валута, казва Хофриц. „Германците доброволно прекратиха най-важното си производство, само за да не разрешат на французите да продължат да се ползват от германските въглища и стомана.“
Централната банка започва да печата пари, за да се изплащат заплатите на стачниците, а цените тръгват нагоре. Когато в оборот има много пари, но стоките не достигат, инфлацията избуява и парите се обезценяват – това е азбучна истина. Всъщност Германия отчасти беше обезценила валутата си още през войната, когато трябваше да печата пари за военни цели.
Хиперинфлацията нанася опустошителни поражения върху живота на германците. Цените направо полудяват – един хляб започва да струва няколко милиона марки. Дори прочутата скулпторка Кете Колвиц била принудена да дава всекидневната си под наем и на всичкото отгоре да складира там картофи. Цената на картофите непрекъснато растяла, но пред хартиените пари те имали предимството, че могат да се ядат. За наемателите на Колвиц имало само една тясна пътечка между чувалите, за да стигнат от вратата до леглото си.
Централната банка тогава се опитва да овладее положението – и продължава да печата все повече пари! „В Държавната печатница през 1923 година е имало три пъти повече служители, отколкото преди войната. А и почти всички останали печатници в страната работели за Централната банка и печатали пари. Почти цялата хартиена промишленост е работела за отпечатването на планини от банкноти“, обяснява икономистката Хофриц.
Въвеждането на "ръжената марка"
В един момент президентът на Централната банка все пак е сменен, в страната се провежда валутна реформа и положението се успокоява: печатането на пари спира. Освен това е въведена така наречената „ръжена марка“ – паралелна валута, чието реално покритие идва от селскостопанските площи и средния добив на ръж от един парцел. Тази валута трябвало да спечели отново доверието на хората.
Но надеждите, свързани с „ръжената марка“, произтичат всъщност от една илюзия, обяснява Хофриц. Тъкмо тази илюзия спасява валутата, защото никому тогава не дошло наум да размени в банката своите „ръжени марки“ срещу селскостопански площи. Така валутата се стабилизирала като разплащателно средство.
Макар че и днес хората се боят от високата инфлация, положението е съвсем различно. С поглед към нападателната война на Русия срещу Украйна Юта Хофриц казва: „Високата инфлация и особено хиперинфлацията често пъти са свързани с войни. Днес ние изпитваме косвени щети, защото нашето енергоснабдяване не работи“.
Инфлацията днес не е сравнима с тогавашната
Икономистката смята, че доста либералната монетарна политика на Европейската централна банка вече от години също допринася за ръста на инфлацията. И все пак днешната инфлация от около 10% в Германия е твърде далеч от хиперинфлацията през 1923 година, подчертава Хофриц. Защото за хиперинфлация говорим, когато цените от месец на месец растат с по 50% - а не с 10, както беше в Германия в края на годината.
Юта Хофриц разказва, че читатели на нейната книга ѝ изпращали семейни сувенири – банкноти от по два милиона марки. „Разказват ми какви ли не истории! Как като деца открили на тавана сандък с пари и първоначално си помислили, че това е приказното богатство на дядо им.“ С тези милиони обаче през 1923 човек не е можел да си купи дори филия с масло.