1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаПортугалия

Как Португалия се раздели с колониите си в Африка

Антонио Кашкайш
8 май 2024

Португалия е първата, а и последната колониална сила в Африка. "Революцията на карамфилите" от 1974 година е повратна точка в историята на Португалия и нейните бивши колонии. Какво се промени 50 години по-късно?

https://p.dw.com/p/4fc8n
Карамфилите са цветята на революцията в Португалия
Карамфилите са цветята на революцията в ПортугалияСнимка: picture-alliance/dpa/M. de Almeida

Революцията започва като военен преврат, начело на който застават група млади офицери, обединени в лявото "Движение на въоръжените сили", получило силна подкрепа от огромната част от населението в Португалия.

Разгневени граждани в Португалия се опитват да осуетят бягството на бивши членове на правителството.
"Революцията на карамфилите " в Португалия завършва без проливане на кръвСнимка: UPI/dpa/picture alliance

„Революцията на карамфилите“ от 25 април 1974 слага край не само на почти 50-годишната диктатура на Салазар и Каетану, но и на португалските колониални войни и проправя пътя на бившите колонии Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи към тяхната независимост. През 2024 се навършиха 50 години от португалската „Революция на карамфилите“.

Ангола: "Революцията на карамфилите" откри път към независимостта

Още докато върви смяната на режима в Лисабон, в Ангола започват преки преговори между португалското правителство и движенията за независимост в Ангола: МПЛА (Народно движение за освобождение на Ангола), УНИТА (Национален съюз за пълно освобождение на Ангола) и ФНЛА (Национален фронт за освобождение на Ангола).

През януари 1975 година Португалия прехвърля властта на движенията за независимост на Ангола
През януари 1975 година Португалия прехвърля властта на движенията за независимост на АнголаСнимка: casacomum.org/Arquivo Mário Soares

Преговорите завършват успешно и през януари 1975 г. е подписано споразумение за независимост. А самата независимост на Ангола е провъзгласена няколко месеца по-късно – на 11 ноември 1975 година.

Мозамбик: бързо споразумение с Португалия

25 април е важна дата за Мозамбик, казва журналистът Фернандо Лима. По думите му "Революцията на карамфилите“ изиграва решаваща роля за постигането на споразумение за независимост на страната. То е подписано в Лусака през септември 1974 година между Португалия, от една страна, и Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО), от друга.

Фернандо Кардосо, професор по международни отношения и геополитика в Автономния университет на Лисабон е съгласен, че „Революцията на карамфилите“ е ускорила деколонизацията на Мозамбик, но смята, че независимостта им рано или късно е щяла да се осъществи и без нея. Той припомня, че през 1970-те години португалската колониална империя вече е била разглеждана в международен план като "голям анахронизъм".

Юни 1974: Португалският външен министър Марио Соариш среща президента на ФРЕЛИМО Самора Машел
Юни 1974: Португалският външен министър Марио Соариш среща президента на ФРЕЛИМО Самора МашелСнимка: casacomum.org/Arquivo Mário Soares

По онова време международната общност оказва огромен дипломатически натиск над Португалия, която е "първата и последна колониална сила в Африка": Организацията на обединените нации (ООН) приема няколко резолюции, с които призовава Португалия да освободи колониите си , за да получат те независимост.

Силен натиск 

Друг инструмент е засиленият натиск и по военна линия срещу Португалия. В Ангола, например, освободителните движения МПЛА, УНИТА и ФНЛА започват да получават все по-големи оръжейни доставки и военно обучение от Съветския съюз и страните от Източния блок, както и от Китай. Благодарение на тази помощ освободителните движения увеличават максимално натиска срещу колониалната сила – най-вече в провинциалните райони на страната, припомня политологът Кардосо.

Не по-различно е положението и с ФРЕЛИМО в Мозамбик. Не се знае обаче каква би била съдбата на Сао Томе и Принсипи и Кабо Верде, ако в Португалия не беше избухнала „Революцията на карамфилите“. "И на двата архипелага не е имало въоръжени освободителни движения, но е имало силни гласове, които са призовавали за цялостна автономия или дори пълна независимост на островите", посочва политологът.

Гвинея-Бисау: първа сред петте колонии

Гвинея-Бисау, 1972: Освободителното движение поема ръководството над страната
Гвинея-Бисау, 1972: Освободителното движение, ръководено от Кабрал (на преден план) поема ръководството над странатаСнимка: casacomum.org/Documentos Amílcar Cabral

Процесът на независимост е бил напреднал най-много в Гвинея-Бисау. В тази западноафриканска страна движението за независимост под ръководството на Амилкар Кабрал успява да обяви едностранно независимост от Португалия още на 25 септември 1973 г. - седем месеца преди „Революцията на карамфилите“ в Португалия.

Когато португалската диктатура, а с това и колониалният режим, рухват, 34 страни членки на ООН вече са признали Гвинея-Бисау за независима държава. От военна гледна точка португалската армия отдавна е била загубила контрол над големи части от страната.

Отношенията днес: "Никога не са били по-добри"

През първите няколко години след обявяването на независимостта отношенията между освободените държави и бившата колониална сила вървят трудно. Идеологически те тръгват по различни пътища на развитие: докато Португалия се насочва към Европейския съюз, петте африкански държави тръгват по пътя на социализма и с помощ от държавите-сателити на Съветския съюз от Източния блок установяват марксистки еднопартийни системи.

До по-дълбок разрив между Португалия и бившите колонии обаче не се стига. "Не след дълго ние, гвинейците, отново се сближихме с Португалия. Винаги сме знаели, че нашата борба за освобождение е насочена срещу португалската колониална система, а не срещу португалския народ“ казва за ДВ гвинейската адвокатка Кармелита Пирес. Към това се добавят и семейните и родови връзки.

Иля де Мозамбик – остров в северната част на страната, дал името на държавата Мозамбик
Иля де Мозамбик – остров в северната част на страната, дал името на държавата МозамбикСнимка: DW/J.Beck

„Да не забравяме, че в продължение на векове е съществувала тази обвързаност между португалците и жителите на Гвинея-Бисау, които са се женели помежду си. Много гвинейци и днес носят португалски имена, което ни отличава съществено от народите от други колониални системи“, посочва тя.

Общност на португалскоезичните страни

Всички бивши колонии приемат португалския за свой официален език, а за много млади хора, както и за представителите на бизнеса в тези страни, Португалия всъщност е най-важната им врата към Европа днес, казва професорът по международно и конституционно право в Университета на Южна Африка Андре Томасхаузен.

През 1996 г. е създадена Общността на португалскоезичните държави (CPLP), включваща всичките девет страни в света, в които португалският е официален език. По този повод юристът с германски корени Томасхаузен казва: "Тази Общност днес е по-важна и функционира значително по-добре от франкофонската на французите. Очевидно португалската дипломация е свършила изключително добра работа", посочва още професорът.

Има и различия

Според Фернандо Кардосо Португалия е направила много, за да преодолее негативните аспекти на колониалната си история и същевременно да подчертае положителните аспекти на историческите връзки. Положителните аспекти се основават най-вече на общия език.

Това не означава, че съответните правителства винаги споделят едни и същи позиции. Един пример за различия по международни въпроси е позицията относно войната на Русия срещу Украйна. "Разделителните линии по въпроса за Украйна си личат ясно. За разлика от Португалия, някои от африканските държави се въздържаха при гласуването в ООН за осъждането на руската агресивна война", казва Кардосо.

****

Вижте и това видео на ДВ:

Те преоткриват живота: веселите баби от Лисабон

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата