"Вече щях да съм наркозависим": съдбата на едно ромско момче

"Отдавна щях да съм безработен и наркозависим", отговаря откровено 17-годишният Даниел Ковач на въпроса какво щеше да е станало с него, ако преди шест години група доброволци от Будапеща не го бяха измъкнали от унгарското ромско село Тарнабод. Сега той е ученик във висше училище за сценични изкуства в унгарската столица - с перспективата за диплома за средно образование, семестър в чужбина и дори кариера на цирков артист.

"На всеки десет години се появява талант като Даниел", казва един от преподавателите му в Будапеща. През 2016 г. изключителните му акробатични умения са оценени от сценографа Петер Хоргас. Какво е правил известният театрал в село Тарнабод? Събирал дарения, за да помогне на децата от селото да преживеят студената зима.

"Тарнабод и ние"

Екипът от доброволци "Тарнабод и ние” е съставен от унгарски журналисти, фотографи, художници, адвокати, преподаватели и готвачи.

Всичко започнало с пътуване на няколко души от редакцията на най-големия тогава всекидневник “Nepszabadsag” за Тарнабод. Това станало  малко преди Коледа 2011 г., когато искали да занесат подаръци на децата там. Една от журналистките подготвяла репортаж, в който по-късно тя разказала за шокиращата бедност, в която живеят местните хора.

По онова време в района нямало работа, малките деца от селото получавали храна само в детските градини, а много от тях нямали електричество и газ в домовете си. Но бедността била само един от проблемите.

Селото било засегнато и от възхода на някои расистки и неонацистки идеи в Унгария. През 2008 г. пет къщи в Тарнабод били обстрелвани, а някои от тях - замеряни с коктейли "Молотов". Фактът, че никой не е бил убит, вероятно е чиста случайност. В цяла серия от убийства на роми през 2008-2009 г. са убити общо шест души, а други 55 са ранени в цяла Унгария.

Гражданската отговорност като единствен шанс

Пестеливите реакции на политиците, съдебната система, печата и Европейския съюз по онова време показаха, че няма прекалено силен интерес към явното нарушаване на човешките права в Унгария. Тогава доброволческият екип на “Тарнабод и ние” решава да поеме нещата в свои ръце.

"В началото проектът ни беше само за набиране на средства. Днес ние изпълняваме важна, всъщност държавна задача: да насърчаваме таланта на ромските деца", обяснява ръководителят на групата Каталин Шемере. От няколко години насам се организират и летни лагери. Даниел Ковач и Марко Богдан вече не отиват там като участници, а по-скоро като помощници.

Съвсем различен живот

Даниел често разговаря с приемната си майка за това какво би станало с него, ако тя не беше започнала да се грижи за него. Илдико е тази, която му дава шанс и перспектива да се развива.

Ромите като Даниел са сред най-големите губещи от падането на комунизма през 1989/1990 г. Въпреки че малцинството в Унгария не е получавало голяма подкрепа по време на комунистическото управление, почти всички роми са успявали да си намират неквалифицирана работа в големите фабрики, в мините или в строителството. След промените дори тези скромни възможности отпаднаха. Правителствата идваха и си отиваха, но нито едно от тях нямаше сериозна стратегия за приобщаване на дискриминираното малцинство.

Животът на Марко и Даниел обаче днес е съвсем различен. За двамата начинаещи художници вече няма граници. Даниел Ковач смята, че мечтата му вече се е сбъднала: "Винаги съм мечтал да изляза от Тарнабод. Сега участвам в семинари в чужбина, уча чужди езици и имам планове за бъдещето." Когато го питат кое е най-голямото му желание, казва: „Да се изяви като жонгльор в Цирк дьо Солей - най-добрия цирк в света".