1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Протест срещу закона срещу т.нар. хомо пропаганда в Унгария
Протест срещу закона срещу т.нар. хомо пропаганда в УнгарияСнимка: Zsolt Reviczky

Срещу "хомо пропагандата": Орбан трови унгарското общество

Жолт Ревицки
11 октомври 2022

Имам чувството, че унгарското общество е достигнало до повратна точка, в която настроенията и омразата срещу хомосексуалните стават все по-силни, пише Жолт Ревицки.

https://p.dw.com/p/4I1HY

Една октомврийска сутрин през 2020 година си пуснах унгарското държавно радио, за да чуя поредната изява на премиера Виктор Орбан. В този ден Орбан неочаквано сравни хомосексуалността с педофилията. Според него унгарците били търпелив народ, но все пак не трябвало да се прекрачва определена граница. "Оставете децата ни намира!", каза той.

Не можех да повярвам на ушите си - премиерът сравнява хомосексуалните хора с педофилите? Потресаващо беше да слушам тази гнусна и очевидна лъжа, с която Орбан атакува многобройни слушатели. Този момент преобърна изцяло житейското ми усещане в Унгария. И се запитах: Колко ли млади хора ще стигнат до мисълта за самоубийство, чувайки тези думи?

Орбан инструментализира хомофобията

Към този момент Орбан се извиси до апогея на своята хомофобска реторика. Няколко години по-рано тази тема не играеше никаква роля, но през 2017-2018 година премиерът започна да използва хомофобията като важен инструмент в своите политически кампании. В началото интересът не беше голям, но приемането на закона срещу т.нар. "хомо пропаганда" през 2021 година още повече отрови обществото. Част от хората в Унгария вече започнаха да поставят знак за равенство между хомосексуалността и педофилията. Имам чувството, че унгарското общество е достигнало до повратна точка, в която настроенията и омразата срещу хомосексуалните стават все по-силни.

Хората обикновено не забелязват веднага, че аз съм гей, но мнозина гейове с по-женствен вид вече се натъкват на негативни реакции дори в приятелския си кръг. Мой приятел например беше нападнат от хомофоби в центъра на Будапеща, след което се наложи дори да влезе в болница.

В Унгария открай време не е лесно да си гей или лесбийка. Лично аз съм късметлия, защото отраснах в семейство, където това никога не е било проблем. Когато разбрах, че съм гей, аз възприех този факт като нещо нормално. Бил съм 13-14-годишен, когао забелязах, че съм влюбен не в красивата учителка по физика, а в нашия учител по физкултура.

Хомофобската пропаганда е грях

Независимо от това първоначално прикривах своята хомосексуалност, дори ме беше срам. Дотам, че на 16 години в главата ми се появи мисълта за самоубийство. С тази мисъл се борят много млади хомосексуални хора. Ето защо аз съм убеден, че хомофобската пропаганда е голям грях, защото младите хомоскесуални хора са изключително чувствителни и раними.

В хода на годините лично аз преодолях вътрешното напрежение. Дори си опитвах късмета и с момичета. На два пъти имах постоянни приятелки, бяхме в добри отношения, но сега си давам сметка, че съм поддържал тези връзки единствено заради силния обществен натиск. По този път поемат много гейове: създават семейство със съпруги и деца. Но понеже вътрешно не го искат, в крайна сметка потърпевши са всички участници. Когато с втората си приятелка се изправих пред дилемата "брак или не", аз реших, че не бива повече да живея в лъжа. Тогава бях на 25.

Фотографът Жолт Ревицки
Фотографът Жолт РевицкиСнимка: privat

Минаха 5 години, докато се събера с първия си гей партньор. Бях с една стипендия в САЩ, където се случи първата в живота ми хомосексуална връзка. От тогава насам вече водя нормален живот на хомосексуален човек.

Пропагандата добива все по-сериозни измерения

Малко по-късно разказах всичко и на родителите си. От тях винаги съм получавал много обич, поради което бях сигурен, че не трябва да очаквам нищо лошо. И наистина, от баща ми и досега не съм чул нито една лоша дума, докато майка ми в началото малко се притесняваше заради обществения натиск. Но по някое време ѝ мина.

Не помня никакви отрицателни преживявания и в кръга на своите приятели и познати. Но аз не разправям наляво и надясно, че съм гей. В интерес на истината, ние с моя приятел рядко ходим хванати за ръка по улицата. За съжаление, мнозинството не разбира колко трудно и болезнено е непрекъснато да внимаваш как ще се покажеш пред обществото със своя любим, докато в същото време за хетеросексуалните двойки е съвсем нормално да ходят ръка за ръка.

За съжаление, в условията на постоянна хомофобска пропаганда под управлението на Орбан нещата непрекъснато се влошават. Достигна се ниво, в което се твърди, че ако Западът се наложи в Унгария, тогава децата ще бъдат подлагани на принудителни операции за смяна на пола. Опасявам се дори, че определена част от унгарското общество вярва на тази абсурдна пропаганда. За мен това е потресаващо.

Контрапротестиращи по време на прайда в Будапеща през 2019 година
Контрапротестиращи по време на прайда в Будапеща през 2019 годинаСнимка: Zsolt Reviczky

За съжаление, трябва да призная, че и при нас като малцинства понякога се стига до ситуации, които показват, че не сме си извлекли достатъчно поуки от преследванията, на които сме били подложени. Спомням си например за една вечер с приятели, повечето интелектуалци, половината от които бяха хомосексуални. Разговорът някак стигна до проблемите с ромите в Унгария и аз трябваше с потрес да установя, че моите хомосексуални приятели до един повтарят всичките клишета за ромите: че не искали да работят, че само раждали деца, за да прибират социални помощи, че били крадци и т.н., и т.н. Тъжно е, че ние като малцинство показваме такова коравосърдечие към други малцинства.

Докъде ще се стигне? 

Като цяло нашето положение в днешна Унгария е много потискащо. Аз обичам тази страна, Унгария е фанстастично място с невероятна култура. Тъжно е обаче, че през 2022 година едно малцинство като нас трябва да се бори срещу лавината от омраза. Да, аз самият имам щастлива връзка, имам семейство, което ме обича, и чудесен приятелски кръг, който ме подкрепя и ми дава сили. Моят приятел обаче отдавна щеше да е заминал за чужбина, ако професията не му налагаше да остане в Унгария. Непрестанните хомофобски атаки, идващи отгоре, сериозно влошават нашето качество на живот и самочувствието ни.

Тъжно е, че едно правителство, представящо се за защитник на националните интереси, прогонва в чужбина толкова много ценни за страната унгарци, които вече не издържат да живеят тук. Докъде ще доведе това обществено напрежение - тепърва ще видим. Унгарската история ни дава много примери за това, че надигането на подобна омраза води само до негативни резултати. И ако един ден и за мен положението стане нетърпимо, аз също ще си тръгна от Унгария. Въпреки любовта си към родината.

Жолт Ревицки е на 54 години, завършил е инженерство, но от години работи като фотограф. Неговата история беше протоколирана от Кено Ферзек.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски в Киев

ЕС може да направи още много за Украйна

Роман Гончаренко
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница